Металът, за който никой не иска да говори

Въпросният метал се използва в 75% от всички достъпни енергийни съоръжения за съхранение на енергия по света и може да се открие във всеки автомобил или камион, независимо дали става въпрос за двигател с вътрешно горене или такъв с електрическо захранване, пише Euractiv.

Доказаната му надеждност го превръща във важен елемент за резервните енергийни услуги в болници, телефонните станции, службите за извънредни ситуации и обществените сгради.

Той е един от най-рециклираните материали в съвременния свят, надминавайки в това отношение дори стъклото или хартията.

И все пак до голяма степен този метал отсъства от каквато и да е дискусия относно материалите, необходими за създаването на акумулаторите на електрическите превозни средство и за съхранението на енергия. 

Оловно-киселинната батерия

Тази батерия е изобретена през 1854 г. от германския лекар и физик Вилхелм Йозеф Зинщеден, който поставя две големи оловни плочи, които не се допират, в буркан, пълен с разредена сярна киселина. Чрез свързване към източник на напрежение и често разреждане и зареждане Зинщеден достига след определено време до измерим капацитет. На една от плочите се образува оловен двуокис, а на другата - чистo олово.

През 1859 г. френският физик Гастон Планте значително подобрява оловно-киселинната батерия на Зинщеден като я подсилва чрез спирално подреждане на оловни плочи и така изобретява и създава първия оловно-киселинен акумулатор.

Докато много други учени експериментират с електрическото съхранение в средата на 19 век, идеята на Планте е да създаде батерия, която да може да се презареди.

Оловно-киселинната батерия бива бързо възприета от нововъзникващия автомобилен сектор, който по това време експериментира както със системи за вътрешно горене, така и с такива с електрическо задвижване.

Въпреки че индустрията се насочва към вътрешното горене, оловно-киселинните батерии се превръщат в източник на енергия за избор на функции за стартиране, осветление и запалване.

И те продължават да бъдат такива.

Повечето чисти електрически превозни средства използват оловно-кисели батерии за подобни цели, както и за по-нови функции като електронно заключване на врати.

Техническите иновации на оловно-киселинната батерия бяха инкрементни, а не революционни през миналия век, но това започна да се променя с новото поколение по-мощни батерии, произведени, за да отговорят на по-строгите изисквания на технологията за активиране на двигателя.

Консорциумът за иновации при батериите (CBI) отново стана активен в началото на тази година, за да стимулира изследванията на „модерни“ оловни батерии, с допълнителен фокус към разрастващия се пазар на системите за съхранение на енергия.

Оловото трябва да бъде основен компонент на бъдещото съхранение на енергия, като се има предвид доказаният му технически принос, сравнително ниската цена и сигурността на доставките въз основа на вече високата степен на рециклиране.

Има само един проблем...

Токсично наследство

Оловото е отровно.

Това, разбира се, не е спряло човечеството да го използва по всевъзможни неподходящи начини, от римляните, които го добавят като подсладител към виното, до викторианските жени, използващи грим със съдържание на олово.

Двете най-коварни исторически употреби обаче са били свързани с изграждането на тръби за питейна вода и бензин.

И двата начина за употреба на оловото все още хвърлят сериозна сянка върху репутацията на метала в голяма степен поради нежеланието на производителите и властите да признаят, че има проблем. 

През 20-те години на XX век оловото е добавено в бензина в САЩ въпреки забележителните доказателства за неговата токсичност. То бива напълно изключено от индустрията едва през 1996 г.

Оловните тръбопроводи остават проблем и до днес.

Американският щат Ню Джърси разкри през август план на стойност 120 милиона долара за ускоряване на подмяната на старите оловни тръби в Нюарк, след като редица тестове установиха, че някои от разпределените преди това филтри за вода не работят правилно. Градът дори раздава бутилирана вода на някои жители.

Подобен проблем с оловните тръби се появява и в град Флинт в Мичиган през 2015 г., а разследване на Ройтерс през 2016 г. открива близо 3000 места в САЩ със сериозни проценти на отравяне с олово много по-високи от тези във Флинт.

Отравянето с олово все още е актуален проблем дори в развития свят.

Ето защо той до голяма степен отсъства в публичното обсъждане на революцията на „зелените технологии“.

Оловото не е мъртво

Оловно-киселинната батерия е изправена пред трудна битка по отношение на спечелването на по-голям пазарен дял от сектора за съхранение на енергия.

Отчасти това е извън контрола на индустрията. Тя не може например да принуди американските градски власти да изразходват парите за замяна на стари оловни тръби.

Това, което може да направи, е да се опита да разпространи посланието за рециклиране в развиващия се свят.

В Китай министерството на околната среда тази година публикува план за действие за увеличаване на рециклирането на оловно-киселинни батерии до 40% до 2020 г. и 70% до 2025 г.

В същото време, обаче, министерството обяви оловно-киселинните батерии за „ключова стока“ с производство и рециклиране, описани като „базови дейности“.

Китай, от една страна, изглежда не е достатъчно готова да се отърве от оловно-киселинната батерия.

Нито пък останалият свят.

Въпреки че оловно-киселинните батерии, използвани в електрическите превозни средства, са по-малки от тези в двигателите с вътрешно горене, продължаващият растеж на конвенционалния световен автомобилен парк означава, че „общото търсене на олово в автомобилните батерии ще продължи да расте“, споделя своето мнение Фарид Ахмед, главен водещ анализатор в изследователската компания Wood Mackenzie.

Нещо повече - ограниченията в производството на литиево-йонни батерии за задоволяване на търсенето на електромобили през следващите години отварят пазара на енергийни акумулатори за „други технологии“, като тези, които използват олово.

Като положителен пример в случая може да се разглежда Европейския съюз, който се опитва да формулира цялостна политика за изграждане на собствена верига на доставки за батерии.

Оловото може да бъде основен компонент на бъдещия европейски пазар за съхранение на енергия. Но докато едната ръка на ЕС работи по тази политика, друга група, Европейската агенция по химикалите, тази година добави оловото към списъка с опасни вещества заедно с още четири оловни съединения, много от тях използвани в оловно-киселинни батерии.

Токсичното наследство продължава да е живо.

И докато остава така, оловото ще продължи да бъде металът, за който никой не иска да говори.