Конфликтът в Персийския залив може да изстреля петролните цени до над 325 долара

Възможността Иран да опита да затвори Ормузкия проток за движението на петролните танкери все повече се увеличава през последните седмици, както и възможността за евентуална война в региона, особено след умишленото сваляне на американски разузнавателен дрон от иранските сили на 20 юни, пише енергийният експерт Винсент Лормън за Oilprice. 

Въпросният акт предполага, че Иран е готова да нанесе удари върху американските съюзници в Персийския залив, както и да забрани преминаването през пролива на превозващите петрол танкери на фона на санкциите на САЩ срещу ислямската република, чиято петролна индустрия се срина под техния натиск.

Иран все още помни петролното ембарго в периода 1951-1953 г., което свали тогавашното демократично избрано правителство на министър-председателя Мохамед Мосадък, като ЦРУ постави не негово място деспота Мохамед Реза Пахлави, известен още като Шахиншахът на Иран.

Въздействието върху петролните пазари на една евентуална иранска блокада на петролния път през Персийския залив, би било огромно.

Затваряне на Ормузкия проход

Ръководителите на иранския военноморски флот и военноморските сили на Иранската революционна гвардия знаят много добре, че не могат да се противопоставят на САЩ в директен военен конфликт и поради тази причина променят своя фокус към опцията за затваряне на възловия за петролните пазари Ормузки проток, взимайки пример от т.нар. „война на танкери“ в периода 1980-1988 г. в Персийския залив, по време на воения сблъсък с Ирак.

Тази възможност включва хиляди морски мини, торпеда, усъвършенствани крилати ракети, подводници, както и флотилия от малки моторници за бързи атаки, повечето от които са концентрирани в пролива.

От Пентагона вярват, че Иран ще използва всички тези свои способности, за да наруши морския трафик в Ормузкия проток и да се опита да блокира достъпа на американските и съюзническите сили в региона.

Докато командва Въоръжените сили на САЩ между 2010 г. и 2013 г., бившият секретар по отбраната Джеймс Н. Матис разработи план за свеждане до минимум на прекъсванията на морския трафик в Ормузкия проток, като възпрепятства иранските усилия да поставят мини.

Фокусът върху мините се дължи на предположението, че те са основното средство за възпрепятстване на морското движение, тъй като е трудно да се потопи съвременен петролен танкер чрез торпедо или ракета. Основната цел на план на Матис е да се създадат големи безопасни проходи през минни полета, за да се позволи движението на петролни танкери и да се възстановят нивата при доставките отпреди кризата възможно най-бързо.

Между хората в Пентагона съществува единомислие, че американските и съюзническите сили в крайна сметка ще надделеят над Иран, ако Техеран се опита да затвори прохода.

Според най-големите американски оптимисти САЩ ще успеят повторно да отворят прохода в рамките на няколко дни след неговата блокада.

Песимистичните прогнози виждат подобно нещо да се случи в рамките на три месеца след затварянето на протока.

Разбира се, военните действия в протока могат да се разпространят и в съседни райони на Персийския залив, като една такава война може да избухне и без да е необходимо преди това Техеран да са блокирали морския път на петрола.

Ако бъдат атакувани от САЩ, иранците могат да започнат въздушни удари по американските военни сили и регионални съюзници като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), докато все още имат способността да го направят. 

Три сценария

Въздействието от затварянето на Ормузкия проток върху глобалните петролни пазари и цени очевидно зависи от количеството на петрола което се държи извън пазарите на дневна база и от продължителността на прекъсването. Лормън разглежда два сценария, които се отнасят пряко до Ормузкия проток, и трети, който включва война в Персийския залив.

При оптимистичния сценарий, където Ормузкия проток е затворен само за търговския трафик за няколко дни, въздействието върху световните петролни пазари ще бъде относително минимално, но все пак ще се наблюдава кратък скок на цените над 100 долара за барел в резултат на това действие. След това тези цени могат бързо да се стабилизират до старите си нива.

Потокът от 20,7 млн. барела петрол и петролни продукти дневно ще бъде съкратен, ако Ормузкия проток е напълно затворен, като това ще бъде смекчено с почти 4 млн. барела дневно, които в момента вече се транспортират по тръбопроводите през Саудитска Арабия към Червено море и от Абу Даби, заобикаляйки Ормузкия проток.

В допълнение, Саудитска Арабия е съхранила неразкрит, макар и сравнително малък по обем суров петрол в редица складови съоръжения по света, включително в Ротердам, Окинава и в Китай и САЩ.

Съгласно песимистичния сценарий системата за спешно реагиране за петролните доставки по света ще бъде натоварена до максимум през първите два месеца от затварянето на протока, ако се приеме, че Ормуз е напълно блокиран през първите 45 дни, като това ще доведе до исторически скок на петролните цени, коригирани спрямо инфлацията за продължителен период на време.

Глобалните стратегически петролни резерви биха били достатъчни за покриване на недостига, но процентът на ежедневното изтегляне от стратегическите резерви ще представлява сериозно предизвикателство.

Предишни проучвания показват, че максимум, 14,4 млн. барела дневно могат да бъдат освободени от запасите на държавите членки на Международната агенция за енергия (МАЕ) през първия месец от блокадата и около 12,5 млн. барела на ден през втория месец.

Въз основа на проучване от април 2018 г. на базирания в Рияд Център за изследвания и проучвания на петрола „Крал Абдула“ (KAPSARC), в свят без резервен капацитет на суров петрол, какъвто би бил случаят при пълна блокада на Ормузкия пророк, цените на петрола биха се увеличили до над 325 долара за барел.

При последния сценарии, условно наречен „Денят на страшния съд“, при който вече са налични и щети на петролната инфраструктура в региона на Персийския залив, както и тримесечно затваряне на Ормузкия проток, цените на петрола ще се повишат още повече. Тези цени няма да започнат да се възстановяват, докато световната икономика не изпадне в дълбока рецесия. Директен удар по петролните съоръжения на саудитската Aramco може да лиши световния петролен пазар от 7 млн. барела дневно за година или повече.