Злато или ДЦК?

Има стандартно обяснение за поскъпването на златото с 10% през последния месец – несигурността предизвиква търсене на убежище. Хората са разтревожени за евентуална война в Иран, за реалната търговска война между САЩ и Китай, или пък за Brexit. Във времена на криза инстинктът сочи към златото, пише Дейвид Фиклинг за Bloomberg.

Има обаче един фактор, който се недооценява: какво се случва с друг актив убежище – държавните облигации. Стойността на дълга, който се търгува при отрицателна доходност – почти целият от него ДЦК – се е увеличил с над 2 трлн. долара (22%) от края на май, и с повече от 1 трлн. след 17 юни.

В момента почти 40% от всички ДЦК са на негативна територия. Това е дълбока промяна. Фактори за това са очакванията за по-слаби европейски икономики и уклонът на Федералния резерв към монетарно разхлабване.

Според един стар мит златото е непривлекателна инвестиция понеже не носи доход. За разлика от дивидентите при акциите и купоните при облигациите, не можете да извлечете полза от златото, освен ако не го продадете. Така че няма застраховка срещу капиталова загуба от жълтия метал.

Всичко това се обръща, когато облигациите почват да се търгуват при отрицателна доходност. Болезнено е да се държи злато, което може да поевтинее без да носи никакъв доход, но е още по-болезнено да се държат облигации, които могат да се обезценят отгоре на това, че носят негативен доход.

Докато капиталовата печалба от облигациите е достатъчно голяма, няма значение, че доходността е под водата. В тази светлина изборът между златото и ДЦК е по-различен.

Като цяло обаче растящото количество дълг с отрицателна доходност е попътен вятър в платната на златото. През последния месец доходността по базовите 10-годишни ДЦК на Швеция, Холандия, Австрия, Финландия и дори Франция спадна под нулата, докато тази по 10-годишните книжа на Германия, Дания, Швейцария и Япония вече бе там и продължава да се понижава.

ДЦК на някои задлъжнели европейски икономики флиртуват с нулата. Доходността по ирландските, испанските и португалските 10-годишни облигации е под 0,5%.

Стойността на частните инвестиции в злато по света е не повече от 2 трлн. долара – приблизително колкото сумата на дълга, който премина на негативна територия през миналия месец. Това означава, че дори малко пренасочване от облигациите може да има огромно влияние върху далеч по-малкия пазар на злато – нещо, което видяхме да става през последните седмици, след като златото премина бариерата от 1400 долара за трйунция.

Облигациите все пак имат и предимства. Например, ако закупите 10-годишни швейцарски книжа, които понастоящeм са дълговият инструмент с една от най-отрицателните доходности (-0,545%), най-лошото, което може да се случи (ако изключим дефолт), е да загубите 10% от инвестицията си, ако я държите до падеж.

Рисковете за златото обаче също не са неограничени. Пределното предлагане идва от добивните компании, които биха преустановили дейност, ако не могат да печелят. Трудно е да си представим златото да поевтинява под разходите за производство на средната добивна компания, които са около 900 долара за унция. Всъщност през това десетилетие златото спадна само няколко пъти за кратко под 1200 долара. Логично е това да се приеме за някакъв долен праг.

Решението в кой актив да се инвестира в крайна сметка зависи от това коя възвръщаемост смятате, че ще е по-добра. В пет от последните десет години златото се е представило по-добре от индекса на Barclays за американските ДЦК (включващ и купоните). За последните пет години инвестицията в облигации е по-добра, докато за последните десет – тази в злато.