Двата различни свята на големите петролни концерни

След една рекордна година петролните мултинационални компании трябваше да преглътнат значително забавяне през първото тримесечие на 2019 година. Независимо дали става дума за американските Exxon Mobil и Chevron, за британската BP, за британско-холандската Shell или за френската Total - през първите три месеца печалбите на някои индустриални гиганти се свиха с няколко милиарда долара в сравнение с миналата година.

Причината за предпазливия старт на т. нар. „Big Oil“  в новата година е спадът в цените на петрола. Цената на барел (159 литра) на сорта Брент в началото на 2018 г. все още беше 66 долара, а през януари 2019 г. потъна до 52 долара.

И докато спадовете при Shell, BP и Total все още бяха ограничени, калифорнийската Chevron спечели от януари до март 2,6 млрд. долара, което е с около 1 млрд. долара по-малко в сравнение със същия период на миналата година.

При индустриалния лидер Exxon Mobil положението е дори по-зле - повече от два милиарда долара по-малко. През първото тримесечие печалбата спадна от 4,6 млрд. долара до 2,3 млрд. долара. В допълнение към ниските маржове дружеството в Тексас пострада по-силно от конкуренцията и заради  дейността по поддръжка на съоръженията. 

Но макар че всички най-големи корпорации в нефтената индустрия страдат от ниската цена на петрола, концерните се различават не само по маржовете на печалбата. Стратегическата ориентация на петте най-големи независими петролни компании става все по-ясно разграничима. И тази граница минава през средата на Атлантическия океан, коментира в свой анализ германският в. Handelsblatt.

Докато натискът от страна на политиците, природозащитниците и инвеститорите с осъзнаване за климата, принуждава европейските петролни мултинационални компании Shell, BP и Total да не се фокусират единствено върху високодоходния петролен бизнес, американските Exxon Mobil и Chevron са пощадени от „зелените" амбиции.

„Европейските петролни компании вече са на по-екологичен път от американските мултинационални компании. Но тук Shell, Total и BP са подложени под силен  социален и политически натиск. Разбира се, американците не усещат това при управлението на Тръмп”, казва базираният в Лондон петролен експерт Корнелия Майер.
 

По време на мандата на американския президент Доналд Тръмп американската петролна индустрия процъфтява, както не го е правила от години. Републиканците вероятно са най-видните отрицатели на изменението на климата. А след обявяването на излизането на САЩ от Парижкото споразумение за климата за глобалното намаляване на парниковите газове, правителството на Тръмп смекчи или дори премахна няколко разпоредби за защита на климата, въведени от предишното правителство.

Веднага след встъпването си в длъжност Тръмп одобри продължаването на спорния нефтопровод Keystone XL, който преминава от Канада до Мексиканския залив, а година по-късно разреши в крайбрежните райони на страната да се осъществява добив на нефт и газ. Дори и в Антарктида и по крайбрежието на Атлантическия океан Тръмп няма против да вижда съоръжения за добив на петрол. Президентът на САЩ също така понижи екологичните стандарти и стандартите за безопасност при производството на петрол.
 

Междувременно, след години въздържание, британската компания BP се завръща в бизнеса със слънчева енергия. Компанията инвестира 200 млн. долара в придобиването на оператора на слънчеви панели Lightsource. Total също вложи милиарди евро във възобновяема енергия през последните няколко години.

Едва преди няколко седмици пък лидерът в Европа Shell заяви, че възнамерява да стане най-голямата енергийна компания през следващите десет години и също така да предлага много щадяща климата електроенергия.

От 2016 г. Shell инвестира целенасочено в алтернативни горива и зеленd енергиs с поделението си New Energy. Всяка година петролната компания възнамерява да инвестира в екологичния бизнес между 1 и 2 млрд. долара, а през февруари Shell обяви покупката на германския пионер в сферата на соларната енергетика Sonnen.

И в друга една област диверсифицираните инвестиции на британско-холандската група вече се изплащат: в дейностите около втечнения природен газ (LNG). Така напрпример през първото тримесечие на 2019 г. слабостта на петролния бизнес бе частично компенсирана от по-високите цени на втечнения природен газ и газта в сравнение с първото тримесечие на 2018 година.
 

В случая с компаниите от Северна Америка обаче въпросът за декарбонизацията е все още далеч в светлината на бума на шистовия петрол. Петролът от шисти, получен чрез противоречивия метод фракинг, може да се произвежда по-бързо и по-евтино от конвенционално добивания петрол и направи САЩ най-големият производител на петрол в света през миналата година, дори и пред Саудитска Арабия.

„Въпреки това американците не са заплашени да пропуснат някоя тенденция. Напротив, в бъдеще САЩ ще се превърнат в един от най-големите износители на LNG в света”, обяснява Майер.

Въпреки че европейците все още са лидери в това отношение, „Exxon и Chevron не спят". Така например Exxon наскоро влезе в бизнеса с втечнен природен газ в Катар. А конкурентът Chevron в момента се опитва да придобие петролната компания Anadarko, която работи върху терминал за втечнен природен газ в Мозамбик  - едно от най-големите газови находища.

Въпреки това добивът, производството и продажбата на нефт и газ са и ще продължат да бъдат най-големият двигател на приходите на мултинационалните компании през тази година, а в някои случаи дори представляват две трети от приходите. Но все пак, за разлика от миналото, индустрията сега поне претегля едно бъдеще, в което търсенето на петрол ще пресъхне на фона на тенденцията за по-чисти горива - поне в Европа.