Има ли ясна посока за цената на петрола?

2018 г. вече е почти отминала. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2018 г."

Ако трябва с три думи да се опише 2018 г. за петролните пазари, може би те биха били „Боже, каква година“.

От достигнат 4-годишен връх на цените през годината, през санкции срещу Иран, прогнози за над 100 и дори за 200 долара за барел през натиск от страна на фондовите пазари и страхове за намаляване на търсенето заради търговската война между САЩ и Китай до сделка за намаляване на продукцията в рамките на ОПЕК+ и до нови притеснения, свързани със забавяне на световната икономика. И всичко това на фона на рекордни добиви в САЩ, Русия и Саудитска Арабия и цени на „черното злато“ с около 30% под върховете, достигнати в началото на октомври.

От началото на годината фючърсите върху американския суров петрол WTI са поевтинели с 15,2% до малко над 51 долара за барел, докато при сорта Брент понижението на цената е доста по-малко – 9,79% до 60,05 долара за барел*.

„Петролният пазар преживя две крайности в настроенията на инвеститорите, от плавното покачване на цената до 75 долара за барел от американския сорт, до един от най-стръмните сривове за последното десетилетие. В основата на това динамично движение на цената стои в по-голяма степен предлагането на суровината, отколкото промените в търсенето“, коментира за investor.bg Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант на Елана Трейдинг. Според него притесненията за икономически спад и от там за намаление на потреблението не са се материализирали, но те са основателни и ще продължат да влияят върху цената на петрола.

Най-важната причина, довела до растежа на цената през годината, беше спазването на ограниченията в добива от страна на ОПЕК и Русия. Резултатите от това споразумение, сключено в края на 2017 г., бавно започнаха да движат петролния пазар към балансиране. Запасите по света започнаха да намаляват от рекордните си равнища. В средата на 2018 г. цената на щатския сорт WTI се покачи до 75 долара за барел, а брентът удари 80 долара.

„Колкото и странно да звучи поскъпването не беше придружено с дефицит или с риск да има нарушаване на доставките, а санкциите срещу Иран станаха факт по-късно през годината, като САЩ дори издаде специално разрешение на големите потребители на петрол да продължат да купуват от страната“, допълва Цачев.

Ръстът на петрола противоречеше на процесите на забавяне на световната икономика, които все повече притесняваха инвеститорите през годината. Поскъпването му направи централните банкери в САЩ твърдо уверени, че трябва да се борят с инфлацията, като повишават лихвите, с което засилиха още повече съмненията в стабилността на глобалния растеж и оттам повлияха негативно на цената през последните месеци на годината.

Споразумението на ОПЕК+

„Значението на ОПЕК за цената на петрола не се оценява от инвеститорите като толкова голямо, каквито са например перспективите за растеж и лихвената политика. И това е неправилно, защото производството се променя с по-силни темпове от търсенето“, обяснява главния инвестиционен консултант на Елана Трейсинг.

ОПЕК, заедно с Русия, успяха на два пъти да поставят граница за цената през годината. Веднъж тя да не пада под нивото от 50 долара и втори път да не се качва над 80 долара за барел. Страните производителки много добре разбират негативният ефект от високата цена на петрола и затова в средата на 2018 г. те се съгласиха да увеличат производството си. По-късно през годината президентът Тръмп си присвои заслугите, че е накарал Саудитска Арабия да свали цената. Той продължи с натиска и в края на 2018 г., когато Организацията се опитваше да договори още едно намаление на производството, за да спре спада на цената на 50 долара.