Година след победата на Тръмп бъдещето на въглищната индустрия в САЩ остава мрачно

Година след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ отчасти и заради обещанието му да съживи слабата въглищна индустрия, дългосрочните перспективи пред сектора остават по-мъгляви от всякога, пише Ройтерс.

Данни за минното дело показват, че в индустрията се наблюдава едва скромен ръст в заетостта и продукцията тази година. Голяма част от този ръст е дължи на по-високо чуждестранно търсене на американски въглища, а не на промени в политиката от страна на администрацията.

Компаниите за комунални услуги затварят въглищните електроцентрали с ускорен темп и се насочват към по-евтиния природен газ, както и към вятърна и слънчева енергия. А 90% от пазара на американски въглища разчита на вътрешното търсене.

„Не планираме да изграждаме нови централи на въглища“, казва Мелиса МакХенри, говорител на American Electric Power (AEP), една от най-големите компании за комунални услуги в САЩ. „Бъдещето на въглищата се диктува от икономиката и не може да правите такива инвестиции въз основа на политиките на администрацията“, допълва тя.

Въглищните централи съставляват до 47% от капацитета на AEP да генерира електричество, а самата компания планира този дял да се свие до 33% през 2030 г.

Ситуацията подчертава ограниченията в политиката на президента, особено що се отнася до големи индустрии и глобални тенденции. Както някои енергийни експерти редица пъти посочваха, силите, от които зависи състоянието на минното дело, са далеч от Овалния кабинет в Белия дом.

От администрацията на Доналд Тръмп не са реагирали на молбата за коментар от агенция Ройтерс. 

„Тръмп вероятно е направил всичко, което може, за да помогне на индустрията“, коментира Люк Попович, говорител на Националната минна асоциация. „Правителството отдавна не е срещу нас. Сега имаме само пазарните сили“, допълва той.

Тръмп действително спази редица обещания, които даде на въглищната индустрия и които в крайна сметка му помогнаха да спечели изборите. Той започна процес по анулиране на плана на Барак Обама за чиста енергия, който трябваше да намали вредните емисии. Освен това премахна ограниченията за изхвърляне на отпадъци от въглища в реките и започна процедура по оттегляне на САЩ от климатичното споразумение от Париж.

Министърът на енергетиката Рик Пери сега полага усилия да прокара през независимата Федерална комисия за енергийно регулиране правило, според което ще се субсидират електроцентрали, които складират въглища, достатъчни за 90-дневното функциониране на централата. Целта е да се удължи живот на някои въглищни централи, а Пери твърди, че това ще направи електроразпределителната мрежа по-надеждна.

Макар че цялостното въздействие на политиката на Тръмп ще бъде ясно след години, промените едва ли ще насърчат вътрешното търсене, посочва Ройтерс.

Тръмп описа въглищната индустрия като жертва на прекалено тежки регулации. В рамките на около десетилетие секторът изгуби над 40% от работната си сила, а продукцията се понижи до най-ниските нива от 1978 г. Делът ѝ в генерирането на електричество се е понижил до под 33% спрямо около 50% през 2003 г.

През август 2016 г. Тръмп каза, че „ще върнем въглищната индустрия обратно на 100%“. Засега обаче напредъкът е ограничен.

Производството на въглища в САЩ е напът да нарасне с над 8% тази година спрямо предходната до 790 млн. тона, сочат данни на Администрацията за енергийна информация. През 2018 г. обаче се очаква спад в добива.

Броят на работниците във въглищните мини също се увеличи до 51 900 през октомври, но остава със 70% под пика си от 1985 г. В началото на този месец президентът приветства тези умерени ръстове, но те до голяма степен се дължат на търсенето от азиатски стоманодобивни предприятия, тъй като при обичайните им доставчици в Австралия имаше смущения. Според Джеймс Стивънсън, анализатор от IHS Markit, това търсене скоро ще отслабне. По думите му няма да видим отново скока в износа от тази година.

Прогнозите на компаниите и на американското правителство не дават кой знае каква надежда за устойчив ръст при въгледобива. През 2018 г. компаниите за комунални услуги се очаква да затворят въглищен капацитет от над 13 600 мегавата. Тази година имаше загуби на стойност 8 хил. мегавата, през 2016 г. – 13 хил. мегавата, сочат данни на Администрацията за енергийна информация и Thomson Reuters.

До 2025 г. капацитетът на въглищните централи ще се свие до 226 хил. мегавата, което е с 30% по-малко спрямо 2011 г.

Според организацията Sierra Club, която провеждаше кампании срещу въглищната индустрия, затворените въглищни централи и тези, които предстои да бъдат затворени, са 265 от 2010 г., тоест повече от останалите 258.

Според Робърт Мъри, главен изпълнителен директор на Murray Energy Corp, една от най-големите компании в САЩ в сферата на минното дело, Тръмп може да направи повече за индустрията. По думите му той трябва да премахне данъчните облекчения за вятърната и слънчевата енергия и да оттегли твърдението на Агенцията за защита на околната среда (EPA), че въглеродните емисии застрашават човешкото здраве.

Но предложенията за данъчни промени на Тръмп, представени миналата седмица, запазват повечето стимули за слънчева енергия, които при това имат двупартийна подкрепа.