„Газпром“ може да се възползва от Трансадриатическия газопровод (TAP), за да доставя газ за Италия, съответно и за Централна и Южна Европа. Руската компания за първи път признава, че има интерес към съоръжението и то може да помогне на „инфраструктурния проблем“, който изпитва страната по отношение на доставките на газ.
Изявлението за възможностите, които би дал TAP на руската страна, беше направено от зам.-ръководителя на „Газпром“ Александър Медведев по време на Европейската газова конференция, която се провежда във Виена, пише Natural Gas Europe. Сред проектите на компанията за нови газопроводи за Европа са „Турски поток“ и „Северен поток“ 2.
Работата по „Турски поток“, който ще замести проекта „Южен поток“, върви по план и зависи основно от отношенията между Русия и Турция. Плановете са тръбите да минават по дъното на Черно море и да доставят газ директно за турските клиенти на „Газпром“.
На този етап не е съвсем ясна съдбата на едната тръба – която трябва да пренася газ за Европа. По план тя трябва да достигне до газов хъб на гръцко-турската граница, а оттам Гърция да поеме разпределението на суровината към Европа. До този момент вариант „Турски поток“ да се влее директно в ТАР не беше открито дискутиран от „Газпром“, но анализатори сочат, че трасето изглежда най-логичното продължение на руския газ към Европа.
В ТАР не отхвърлят тази възможност. По време на конференцията във Виена от компанията оператор на строящия се газопровод реагираха на изказването на Медведев с думите, че са „отворени за всички потенциални доставчици“, допълва онлайн изданието Platts.
ТАР е част от Южния газов коридор, който трябва да доставя газ от Каспийския регион в Европа. Той е продължението на Трансанадолския газопровод (TANAP), който минава през територията на Турция, към бреговете на Италия.
Строителните работи и по TAP, и по TANAP се изпълняват по план и идеята е до 2020 година газ от находището в Каспийско море „Шах Дениз“ II да пристига на Стария континент. Русия от своя страна планира да ограничи до минимум транзита на газ през Украйна след 2019 година и да използва алтернативни трасета.
Освен „Турски поток“, „Газпром“ залага и на разширението на „Северен поток“ 2 в реализацията на тази своя идея. Проектът обаче среща силната съпротива на част от страните в ЕС, които се опасяват, че той само ще увеличи зависимостта на Европа от руския природен газ.