Четирите възможни изхода от бъдещата среща на ОПЕК и Русия

Срещата в Алжир в края на септември между ОПЕК и Русия – които заедно добиват повече от половината петрол в света, засили очакванията за сделка в подкрепа на цените на петрола, коментира Bloomberg.

Суровината все още се търгува на половината от цената си през 2014 г. на фона на продължителното глобално презасищане. Макар че спадът в производството в САЩ помогна за ограничаване на излишъка и цените се вдигнаха с над 25% тази година, надутите резерви от суров петрол в света поддържат цената му под 50 долара за барел, което е твърде ниско за много производители, за да балансират бюджетите си. 

След две години на водената от Саудитска Арабия стратегия за добив на максимум, възприета за защита на пазарния дял срещу американските шистови компании, Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и Русия отново поставят сътрудничеството като възможност. Техният последен опит да направят това – предложението за замразяване на добива през април, се срина заради ожесточеното съперничество между Саудитска Арабия и Иран.

От разговорите в Алжир може да има четири потенциални резултата.

Замразяване на производството

Замразяване на производството от ОПЕК и Русия ще бъде най-ефективният начин за стабилизиране на пазара, заяви руският енергиен министър Александър Новак в съвместна пресконференция на срещата на Г20 в Китай със саудитския си колега. Новак каза, че страната му е готова да ограничи добива на ниво от който и да е месец през втората половина на годината, период, в който засега и Русия, и ОПЕК отчитат рекорден добив.

Замразяване на нивата от юли – последният месец с налични данни, ще означава, че ОПЕК ще продължи да добива по 33,4 млн. барела на ден, което е в съответствие с търсенето на суровия петрол на групата през четвъртото тримесечие, сочат данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Базираната в Париж организация вече очаква Русия да запази производството си стабилно през останалата част на годината и през 2017 г.

Основното препятствие пред замразяването на сегашните нива ще бъде присъединяването на Нигерия, Либия и Иран, твърди базираната в Лондон консултантска компания Capital Economics. Производството на тези страни е силно ограничено през последните години и те се надяват да възстановяват изгубения си добив. Политически разделения спират либийските полета, Иран все още възстановява износа си, спрян заради санкциите вследствие на ядрената му програма, а въоръжени групи атакуват петролната инфраструктура на Нигерия.

Изключения от замразяването

„Ако заявят замразяване на сегашните нива, но се позволят надбавки за Иран, Нигерия и Либия, то тогава ще има ефективно замразяване на ниво с няколко млн. барела по-високо от днешното“, казва Томас Пъг, икономист по суровините в Capital Economics.

Няколко страни могат потенциално да добавят барели към пазара. Иран, например, е решен да повиши добива си до 4 млн. барела на ден тази година от 3,8 млн. барела в момента, докато възстановява пазарния си дял след години санкции. Нигерия, която е произвеждала 1,44 млн. барела на ден миналия месец, според данни на Bloomberg, се опитва да сложи край на военните атаки и да си върне на нивото от 2 млн. барела на ден от януари.

Либия също се опитва отново да отвори основните си терминали за износ, което може да засили добива до 1,2 млн. барела на ден до края на годината от около 300 хил. барела на ден в момента. Ирак и Венецуела изпомпват по-малко суров петрол сега отколкото през януари, затова може също да поискат по-висок праг на добива си.

По този сценарий ОПЕК на теория може да добива до 36,2 млн. барела на ден до следващата година, което е с около 2,7 млн. барела на ден повече от оценката на МАЕ за търсенето на петрола на групата за 2017 г. Това е по-голям излишък от този през 2015 г., годината, в която цените на петрола се понижиха с над една трета.

Намаляване на производството

Има случаи, в които ОПЕК е преодолявал вътрешните си разделения и е договорял радикални мерки, като най-значимият е намаляването на производството по време на финансовата криза през 2008 г.

Предишните орязвания проработиха, тъй като Саудитска Арабия понесе по-голямата част от бремето, казва Спенсър Уелч, директор за петролните пазари и рафинирането в IHS Markit в Лондон. Сега кралството „доста ясно показва, че вече не желае само да подкрепя цените“, казва той.

Откакто започна сривът на цената през 2014 г. Саудитска Арабия и съюзниците ѝ от Персийския залив непрекъснато устояват на натиска от други страни членки да намалят производството. Русия обещаваше в миналото да координира намалявания на добива с ОПЕК, но както често се случва и това не се реализира.

Понижаването на добива е най-малко вероятният сценарий, казва Пъг. Ако това се случи, това ще има най-голям ефект върху пазара и „ще видим ръст на цените“, казва той.

Никакви стъпки

Най-вероятният сценарий е разговорите да не доведат до някакво ограничаване на добива, казва Пъг.

Когато това се случи при разговорите за замразяване през април в Доха, цените се понижиха веднага, след като сделката се провали, но влиянието бе компенсирано от стачката на петролните работници в Кувейт. Пазарът продължи да се възстановява през следващите месеци, след като горските пожари спряха добива в Канада, а атаките в Нигерия намалиха производството.

Може да има известни негативи за ОПЕК, ако организацията отново не успее да договори споразумение, казва Дейвид Файф, ръководител на пазарните проучвания и анализи в компанията за търговия на петрол Gunvor Group. “На някакъв етап става въпрос за закона за намаляващата възвращаемост, когато продължаваш да говориш за споразумение по производството, но всъщност не сключваш такова“, каза той.