Мрачното бъдеще за петролните компании и през 2016 г.

Въпреки че отчайващата година за петролната индустрия върви към своя край, всяко облекчение за изпълнителните директори ще бъде ограничено от новината, че 2016 г. се очертава да бъде дори по-лоша, коментира Financial Times.

Сривът на цените на петрола и газа, който започна през лятото на миналата година, вече доведе до съкращения на стотици хиляди работни места и спиране или отлагане на проекти за стотици милиарди долари. Днес външната среда е по-предизвикателна от преди година, а способността на енергийните компании да се справят с трудните условия изчезна.

За петролните и газовите производители 2016 г. ще бъде година на намаляване на разходите, преструктуриране, рефинансиране, когато това е възможно, а когато не е – фалит. Сливанията и придобиванията, които бяха изключително слаби тази година заради разногласия по цените на сделките, може и да наберат скорост.

Животът на производителите на петрол и газ, които имат други източници на приходи като рафиниране и химическа дейност или които все още имат достъп до капиталови пазари, ще бъде труден, но те все пак ще оцелеят. Компаниите, които са фокусирани изцяло върху производството и имат слаби счетоводни баланси ще се справят добре, ако успеят да завършат годината.

Перспективите бяха отчайващи още преди година. Оттогава насам цената на петрола сорт Брент се понижи с още 39%, до около 37 долара за барел и се търгува близо до 11-годишен минимум. По-дългосрочните фючърси на петрола също рязко спаднаха, което ги направи по-малко привлекателни за производители, използващи деривати за защита на приходите, и повиши очакванията, че суровият петрол ще остане „по-евтин за по-дълго време“.

Цените на природния газ, които са свързани с петрола чрез контракти, използвани в Европа и Азия, също се понижават. В САЩ топлото зимно време накара индекса на газа Henry Hub да достигне 16-годишен минимум.

Много от механизмите за отговор на слабите цени вече липсват, твърди Анди Броуган от счетоводната компания Ernst & Young. „Компаниите поставиха лимити на цените на петрола, намалиха разходите, които можеха, сравнително бързо, отложиха капиталовите разходи, за които това бе възможно“, казва той. „Много неща си отидоха“.

Производителите на петрол намалиха разходите чрез повишаване на ефективността или чрез намаляване на цените от обслужващите нефтени полета компании. ConocoPhillips, най-големият независим производител на петрол и газ в света по пазарна капитализация, заяви по-рано този месец, че разходите за наземни съоръжения, пробиващи кладенци, в САЩ са намалели с 32% през последната година, а разходите за хидравличен фракинг за производство на петрол от тези кладенци са се понижили с 38%.

Американските шистови производители на петрол също продължават постоянно да подобряват производителността си, постигната през последните години. EOG Resources, например, заяви миналия месец, че е намалила средното време за сондаж на кладенец от 8,9 дни през миналата година до 7,7 дни.

Компаниите намаляват и капиталовите си разходи. ВР, базирана в Обединеното кралство, заяви през октомври, че се опитва да намали разходите си до около 19 млрд. долара за тази година спрямо първоначалния план за между 24 и 26 млрд. долара.

Подобни съкращения помогнаха да се стабилизират финансите на компаниите. Водещите публични компании се нуждаят от средна цена на Брента от 66 долара за барел през следващата година, за да покрият капиталовите си разходи, плащанията по лихвите и дивидентите от паричните си потоци, твърди Wood Mackenzie, енергиен консултант. Преди намаляването на разходите си те щяха да имат нужда от цена от 104 долара за барел, за да постигнат това нулево ниво.

Нулевото ниво от 66 долара за барел обаче все пак означава, че с днешните цени на петрола заемите на компаниите ще нараснат. Големите международни петролни компании могат да поемат по-високи дългове, но не искат заемите им да излязат извън контрол и затова вече започнаха да обявяват нов кръг от съкращаване на разходите.

Royal Dutch Shell, която се опитва да спечели акционерно одобрение за предложеното си придобиване на BG Group, миналия месец заяви, че планира допълнително съкращаване на 2800 работни места, или 3% от общата работна сила, щом сделката бъде приключена. Падащите цени за услуги за нефтени находища ще продължат да намаляват разходите за производителите докато контрактите не бъдат предоговорени.

Дефлацията на разходите обаче си има граници. Таксите за услуги за нефтени находища трябва да бъдат достатъчно високи, за да могат доставчиците им да останат в бизнеса. Дейв Лезар, главен изпълнителен директор на Halliburton, твърди, че цените в САЩ вече са на неустойчиво ниски нива. Компаниите увеличават производителността си, например сондирайки само в най-добрите райони, но има признаци, че растежът на производителността в Eagle Ford и Bakken в Северна Дакота, два от трите най-големи шистови петролни региона в САЩ, се стабилизира.

Компаниите не могат и да продължават да съкращават капиталовите си разходи до безкрай, без това да се отрази на приходите им. Тази година компаниите обикновено се фокусираха върху проекти с бърза възвращаемост от производството, докато в същото време удряха спирачки на проучванията и дългосрочните развития. Естественият упадък на петролните находища обаче означава, че са нужни продължителни инвестиции, за да се спре спадът на добива.

Перспективите от по-оскъдни доставки в бъдеще зависят от възстановяването на цените на петрола, а компаниите, които са намалили разходите, ще са в добри позиции да се възползват от това. „Ако петролът отново поскъпне до 60 долара, нещата може да започнат да изглеждат много по-добре“, казва Том Елакот от Wood Mackenzie. „Секторът ще се рестартира на по-ниска разходна база“.

Единственият лъч надежда в кутията на Пандора с проблеми на петролната индустрия е, че заради по-големите съкращения на разходите за проучвания и развитие евентуалният обрат ще бъде по-силен. Задачата пред петролните компании ще бъде да останат в бизнеса достатъчно бързо, за да се насладят на този отскок, когато той дойде.

Още за цената на петрола четете тук