Защо ОПЕК трябва да се съгласи да повиши производството си?

Основната цел на Саудитска Арабия в предстоящата среща на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) във Виена е да успокои останалите членове на организацията, че няма нужда да променят стратегията си и да намалят производството си на петрол, коментира Forbes.

"Бъдете търпеливи, планът работи". Това каза саудитският министър на петрола Али ал-Наими при пристигането си във Виена във вторник. „Търсенето се повишава. Добре! Предлагането се забавя, нали? Това е факт“, допълни още той. „Можете да видите, че това не ме тревожи. Доволен съм.“

Много от колегите му министри обаче не са толкова доволни. Ниските цени на петрола се отразиха зле на националните бюджети на държави като Иран и Венецуела. През миналия ноември тези страни бяха сред недоволните, когато ОПЕК реши да не прави нищо на фона на световното пренасищане. Нямаше производствени съкращения. Нямаше подкрепа за повишаване на цените на петрола.

Саудитците и други силни петролни гиганти. като Кувейт и Обединените арабски емирства (ОАЕ), убедиха останалите от ОПЕК, че понижаването на производството няма да проработи. Всеки дял от петролния пазар, от който се откажат в опит да вдигнат цените веднага ще бъде запълнен от нови доставки от петролните полета на САЩ.

Надеждата на ОПЕК беше, че няма да е нужно много време, за да се сложи край на Великия американски петролен бум. Предполагаше се, че цената за добив на шистов петрол е около 75 долара на барел докато за саудитците тези разходи достигат едва 6 долара на барел, а средната им стойност в ОПЕК е 12 долара на барел. Математиката е доста проста: ниските цени на суровината ще отблъсне маргиналните производители. Все някога.

Стратегията в началото проработи. Цените на петрола наистина се сринаха. Сондажът в САЩ пресъхна, а броят на работещите петролни кладенци спадна от 1600 на 650. Няколко компании обявиха банкрут. Според Energy Aspects световните капиталови разходи на петролната индустрия през тази година ще отбележат спад от 13% или 90 млрд. долара.

Но не видяхме опустошителни резултати. Американските фракинг компании се оказаха войнствено настроени и доста находчиви. Дори петролни компании, обременени с дългове и загуби, станаха част от оздравителния механизъм, известен като дялово участие. Десетки милиарди долари подкрепиха счетоводните баланси. Очевидно доходността от 2% по десетгодишните държавни ценни книжа кара дори изтормозените петролни компании да изглеждат привлекателни. „Това, което никога не съм виждал, е такъв рязък спад цената на петрола и огромни капиталови потоци да се случват по едно и също време“, казва Карл Триколи, управляващ директор в Denham Capital. “Това отлага деня за разплата за по-нататък“.

Нещо повече – операторите са станали много по-ефективни. Те сондират само на местата с най-добри показатели, а по-слабото търсене на услуги помогна на разходите за сондаж в САЩ да се понижат с 30%. В същото време технологиите стават все по-добри. National Oilwell Varco няма проблем с клиентите, които се редят на опашка за автоматизираните й сондажни системи. Само те могат да намалят времето за сондаж на кладенец с 40%.

Може би най-голямата изненада е, че общата продукция на петрол в САЩ продължава да расте, достигайки 9,6 млрд. барела на ден през април, което е най-високото ниво от 4 десетилетия насам. Производството спадна в петролните полета Bakken и Eagle Ford, но продължава да нараства в Пермския басейн в Тексас и Мексиканския залив.

Ще има ли по-стръмен спад на производството? Трудно е да се каже. Компаниите продължават да сондират кладенци дори по време на кризата, но все още не са ги свързали с тръбопроводи. Бройката им е стотици. Това показва гъвкавостта на шистовото пробиване: компаниите само чакат малко по-високи цени, за да засилят доставките на петрол със стотици хиляди барела на ден.

Има защо американските петролни компании да бъдат още по-оптимистично настроени. Пренасищането започва да изчезва. Преди шест месеца световните доставки на нефт бяха с до 2 млн. барела на ден повече от нужното. Търговците, очаквайки съхраняваните на сушата резерви да достигнат „най-високите си нива“, напълниха петролните танкери с около 20 млн. барела. Анализатори от Energy Aspects вярват, че плаващите резерви са почти свършили. Според тях силното търсене, особено в Азия, е намалило излишните доставки до около 1 млн. барела на ден. Това все още е „огромна цифра и ще остави запаси на разположение за още известно време“.

Дали запасите ще са достатъчно големи, за да задушат маргиналните доставчици и обезсърчат американското предлагане за постоянно? Предизвикателството пред ОПЕК е да убеди пазара в това. Саудитците вече работят по въпроса, като добавиха нови кладенци и повишиха производителността си до над 10 млн. барела на ден, искайки да запазят тези нива. Саудитската компания Aramco обяви, че ще наеме американски компании за сондиране на петрол за дейността си в Обединеното кралство.

Ирак също планира да повиши производството си. През този месец Багдад започна да продава нова смес от суров петрол, Basra Heavy, която скоро може да достигне количество от 800 000 барела на ден. Иран също скоро може да е в позиция да продава повече от износа си. Дори Русия, която, макар да не е член на ОПЕК, стана част от играта и през май произведе 10,7 млн. барела на ден, с което се доближи до рекорда си след разпадането на Съветския съюз. През май ОПЕК е изпомпал 31,6 млн. барела на ден, което е повече от целта му от 30 млн. барела на ден за 12 пореден месец.

Ако картелът наистина иска да сложи край на американските фракинг компании, ОПЕК ще трябва да накара цените да паднат, като поиска повишение, а не съкращаване на производството, и то за толкова дълго време, колкото е нужно, за да затвърди мястото си на пазара. Ако не успее да го направи, тогава наистина е въпрос на време преди американските каубои на фракинга не поемат отново юздите, пише още Forbes. 

Още по темата четете тук!