Защо компаниите за добив на суровини трябва да променят мисленето си?

Когато условията на развиващите се пазари започнаха да се влошават, компаниите за добив на суровини бяха доста прозаични по отношение на намаляването на капиталовите си разходи. Сега обаче много от тях осъзнават, че може да се наложи да се държат като производители, коментира CNBC.

Твърде дълго време гигантите в сферата на енергетиката и неблагородните метали използваха големите си диверсифицирани структури, за да заблуждават инвеститорите за възвращаемостта от обширните си географски райони, докато в същото време захранваха с парични средства и дългове нови проекти, за да достигнат по-голям мащаб. Всичко това обаче се променя. Гигантите в индустрията редуцират бизнес разходите си, докато в същото време най-високопоставените им мениджъри сменят думата „експанзия“ с „ефективност“.

Групите за добив на суровини реагираха бавно на края на добрите времена на този страхотен цикъл. През 2013 г. някои анализатори смятаха, че минният център в Пърт не иска да признае пред себе си, че най-добрите дни са вече зад него. От тогава насам минните гиганти съкратиха капиталовите си разходи, лишиха се от второстепенни активи и временно спряха експанзията на големи проекти. Но това явно не е достатъчно на фона на трайно ниските цени. По отношение на желязната руда мнозина обвиняват китайските производители с високи разходи, че се задържат по-дълго отколкото се очакваше.

Миналата седмица в Пърт първа се огъна най-голямата компания за добив на суровини в света. BHP Billiton се отказа да бъде супермаркет за суровини, предлагащ почти всичко. Акционерите гласуваха за по-целенасочена компания, фокусирана върху желязната руда, медта и енергетиката, а повечето от останалите й активи, придобити основно след сливането на BHP с Billiton, да се отделят в отделна компания South32.

Това е грандиозна промяна в мисленето. Андрю Макензи, главен изпълнителен директор на BHP Billiton, заяви, че компанията за добив на суровини трябва да бъде управлявана като производител с добив, оптимизиран до около 90% от целевите производствени нива.

Пренасяйки се от Австралия в Норвегия, намираме подобен начин на мислене. Мениджърът на Statoil вярва, че продължителният цикъл в сферата на суровините е дал на играчите в индустрията твърде много свобода за избягване строгата дисциплина на разходите, докато производителите усещат естествения натиск за съкращения на всеки няколко години в резултат на пиковете и спадовете в индустрията.

„Фирмите за добив на суровини не са били подложени на натиск от доста дълго време“, казва Торгрим Рейтан, главен финансов мениджър на Statoil. “Те трябва да бъдат по-последователни през различните цикли и да се фокусират на разходите“.

Но в случая с BHP има съмнение дали производственият модел по последен писък на модата не стига твърде далече. Дали гигантът не е твърде рационален и дали съветниците тук не целят просто повече такси?

Не е тайна, че гигантите за добив на суровини бяха едни от най-добрите платци на инвестиционните банки. Мнозина все още си спомнят огромните такси от сливането на BHP и Billiton. Човек може да се замисли дали отделянето на нова фирма не е в резултат на ограничения успех на търговските активи при продажбата.

Междувременно пенсионните фондове, големите притежатели на BHP Billiton, които харесваха диверсифицираната структура на компанията, защото възвращаемостта изглеждаше по-безопасна, са прави да поставят под въпрос начина, по който виждат BHP в бъдеще. Производителите също имаха няколко лоши години. По-малката диверсификация може да означава много безсънни нощи за внимателните инвеститори, които харесват риска, но не твърде много.