Какъв ще бъде изходът от задънената улица на петролните пазари?

Да хвърлим поглед към международните пазари. Къде наблюдаваме най-голяма динамика и възможност за инвестиране в момента, пита се CNBC?

Да не би това да са инструментите с фиксирана доходност в еврозоната, където „базуката на Драги“ заличи всяка възможност за привлекателност със смешно ниските лихви по облигациите? Или пък това е технологичният сектор, където балонът се разду над мащабите от периода около 2000-та година?

Далеч по-добре е да пренебрегнем рухването на доходността в еврозоната и нестабилния технологичен бум и да се концентрираме върху много по-привлекателната, но същевременно и брутална битка, която се води на петролния пазар.

През миналата седмица InterContinental Exchange разкри, че хедж фондове и спекулантите са навлезли в търговията с петрол до нива, невиждани от средата на миналата година. Спомняте си средата на 2014 г., когато суровият петрол все още се търгуваше при 110 долара за барел – почти двойно над равнището, където се намира се сега.

Големият въпрос е, какво ще се случи оттук нататък след няколкото относително спокойни за измененията на цените седмици и как би реагирал пазарът на един евентуален масивен пристъп на нестабилност? Изглежда е прекалено рано да прегърнем напълно тезите, че пред "черното злато" предстоят единствено мрачни перспективи.

Всъщност брентът се представи фантастично през февруари, след като в определени моменти се срина дори до под 50 долара за барел. Защо обаче "мъртвата котка" отскочи, игнорирайки ужасните привидно краткосрочни фундаменти?

Въпреки вълненията около спадането на броя на платформите за добив и съкращенията на разходите в целия добивен сектор все още има свръхпроизводство. И то не само в САЩ, но и в целия свят.

Интересно е, че хората, които са част от индустрията и са наблюдавали цикъл след цикъл като настоящия, продължават да твърдят, че лекът за по-ниските цени са още по-ниски цени. Но тогава какво ще се случи с баланса между търсенето и предлагането? Е, много от световните петролни кладенци просто не могат да си позволят да спрат.

Със сигурност обаче едно е ясно – ключовите фактори, които ще влияят на цената в бъдеще тепърва ще излизат на преден план. В момента сме на етап предястие.

За мнозина основното събитие ще дойде през юни. Това е месецът, за който е насрочена следващата среща на Организацията на страните износителки на петрол заседание (ОПЕК). Групата вероятно ще отрази тенденциите в търсенето и предлагането и ще зададе новия курс на движение на цените. 12-те страни от ОПЕК са отговорни за около една трета от световното производство.

В края на юни пък е крайният срок за ядрената сделка с Иран. Ако - и това е едно голямо "ако" - Иран се сдобие с рамково споразумение до края на този месец, страната отчаяно ще поиска да засили производството на петрол възможно най-бързо. Това обаче може да отнеме месеци, ако не дори и години.

Иран не просто иска да се отлепи от сегашното ниво на производство от 2,8 млн. барела на ден. Техеран иска първо да стигне до 4 млн. барела, който произвеждаше през 2008 г. и след това да засили активността още и още. Това обаче би нагнетило комуникациите по оста Иран-Саудитска Арабия, която в момента е най-големият производител в рамките на ОПЕК.

Да, историята с растежа на производството на Иран на пръв поглед не е особено значима, но в действителност други привидно ключови фактори, като свиването на броя на платформите в САЩ или износът на Либия, бледнеят на нейния фон.

Изглежда, че криворазбраната война на петролния пазар в момента може да доведе само до задънена улица до средата на годината. След това вероятно ще се насладим и на реалната битка. Залозите не спират, но с оглед на влиянието на ОПЕК екстремните коментари за цена от 20 долара за барел изглеждат по-скоро нелепи на фона на перспективата цената да поеме нагоре до стойност около 90 долара за барел.