Защо цената на петрола остава толкова стабилна?

Цените на петрола на борсата показват необичайно спокойствие при текущата конюнктура, имайки предвид тежките политически и икономически трусове, които спохождат най-големите износители на черното злато. Въпреки тях обаче, последните три години са едни от най-стабилните в близкото минало за цената на суровината, пише BusinessWeek.

Производството на петрол падна с над 80%, откакто през лятото милициите завзеха най-големите пристанища в Либия – страната с най-много запаси в цяла Африка. По-голямата част от иранския петрол също остава блокирана. Санкциите, наложени на държавата заради ядрената ѝ програма осакатиха износа ѝ на суров петрол с 1,5 млн. барела дневно.

Нигерия пък е в една от най-тежките си петролни кризи от години. Резултатът от растящите насилие и кражби е спад в производството с около 300 хил. барела на ден. Във Венецуела, която притежава най-големите залежи на петрол, производството тъпче на едно място след години на недостатъчни инвестиции.

Равносметката е, че политическият хаос и насилието изваждат 3,5 млн. барела дневно от пазара, показват изчисления на мултинационалната корпорация за финансови услуги Citigroup. А с увеличаващото се напрежение заради кризата в Украйна, Западът трябва да решава дали да наложи санкции, подобни на тези над Иран, върху най-големия производител на петрол в света – Русия. Това най-вероятно ще изстреля нагоре цените на петрола, а Европа, която получава 30% от своите петрол и газ от Русия, ще изпадне в рецесия.

Въпреки цялата тази нестабилност обаче пазарите остават неочаквано спокойни. Цената на суровия петрол сорт Брент падна едва до 107 долара за барел на 6 май от 110 долара на 24 април. Впрочем, последните три години са едни от най-спокойните за цената на петрола, казва анализаторът в Citigroup Ерик Лий. Доказателство за това е фактът, че през миналата година са отчетени най-малките ѝ колебания за последните 10 години, според данни на Департамента по енергетика на САЩ.

Причината пазарите да останат спокойни е, че всичкият загубен през последните няколко години петрол беше заместен от шистовата революция в САЩ и по-високото производство на петрол в Канада. Производството на шистов газ в САЩ започна бързо да расте в началото на 2011 г., точно в навечерието на Арабската пролет. Оттогава дневното производство в САЩ се е увеличило от около 3 млн барела до над 8 млн.

Канада от своя страна допринесе с добавянето на над 1 млн. барела петрол дневно от средата на 2011 г. „Шистовата революция в САЩ изигра много важна и уравновесяваща роля. Без нея може би петролът щеше да скочи до 150 долара за барел“, споделя анализатор в IHS Energy.

Също така е трудно да бъде преувеличен ефектът, който растящото производство на петрол в САЩ оказа на световната търговия с енергийни суровини. В момента вносът представлява едва 28% от петрола, който страната използва, спрямо 60% през 2005 г. Щатите внасяха по 1 млн. барела на ден от Нигерия през 2010 г. – сега те са 38 хил. А голяма част от петрола, който преди беше внасян в САЩ, сега отива в Азия, като това направи пазарите добре снабдени и защитени от трусове.

Това равновесие обаче може и да не изтрае дълго. През следващите пет години светът може да изпита пресищане с петрол, последвано от недостиг. Производството на суровината от страни извън Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) ще се покачи с 1,7 млн. барела на ден през 2014 г., докато глобалното търсене ще се увеличи с едва 1,4 млн. барела дневно, според данни на Международната енергийна агенция. Това кара много анализатори да предричат срив на цените.

Опасения за това предизвиква забавянето на растежа на китайската икономика. Дълги години Саудитска Арабия като най-големият доставчик на петрол в ОПЕК имаше най-голямо влияние върху цените на петрола, но някои анализатори считат, че те вече се определят от китайското търсене. Ако това е вярно, може да ни очаква рязък спад на цените. Търсенето на петрол във втората по големина световна икономика се сви през последните две тримесечия, по данни на компанията за проучване на пазара Sanford C. Bernstein, бележейки първия последователен спад на търсенето от финансовата криза през 2008 г.

Резервите на САЩ от суров петрол са близо до рекордни нива, което кара играчите на борсата да прекратяват своите залози за покачване на цената. От друга страна Либия отново проявява готовност за износ. Преговорите между Иран и Съвета за сигурност на ООН, насрочени за 13 май, може да доведат до оттегляне на санкциите и увеличаване на износа на петрол. Ирак произвежда най-много петрол от 35 година насам.

Ако тази тенденция се запази, цената ще падне до 70 долара за барел, смята партньорът в нюйоркския хедж фонд Again Capital Джон Килдъф.

В дългосрочен план пък проблемът ще дойде от недостига на петрол. Производството на суровия такъв става все по-скъпо. Големите нефтени компании увеличават разходите си за проучване на залежи и производство на петрол с по 14% годишно от 2005 г. насам, докато общото им производство намалява.

Това накара много от тях да намалята разходите си през 2014 г. - ExxonMobil обяви, че ще съкрати разходите с 6%, Chevron – с 5%, Royal Dutch Shell се цели в 20-процентно съкращаване.

„Големите компании биват заравяни живи, заради разходите за проучване“, казва анализаторът в Princeton Energy Advisors Стивън Копитс. Липсата на разходи сега пък в бъдеще ще доведе до по-високи цени, смята старшият анализатор Чарлс Максуел.

„Тогава ще има големи сътресения. 2019 г. ще бъде ад“, предрича той.