Брентът е близо до 16-месечно дъно, колебае се около 96 долара за барел

Петролът тип „Брент“ днес остава на ниво от около 96 долара за барел, задържайки се близо до 16-месечното дъно, достигнато в предишната сесия, след като нарастващите разходи на Испания за заемане на средства от международните пазари показаха, че Европа е далеч от разрешаването на дълговата криза, която се отразява неблагоприятно на прогнозата за търсенето на горива, съобщи Ройтерс.

Заедно с останалите суровини петролът поевтиня в понеделник, след като първоначалното възходящо движение, подхранено от победата в парламентарните избори на подкрепящите спасителната помощ гръцки партии, загуби инерция, а нарастващата доходност по испанските държавни облигации увеличи опасенията, че страната може да се наложи да поиска спасителна помощ не само за своя банков сектор.

„Резултатите от гръцките избори осигуриха кратък отдих за пазара и толкова. Сега инвеститорите са очевидно концентрирани върху доходността по испанските държавни облигации“, заяви Майкъл Крийд, икономист в National Australia Bank.

Сортът „Брент“, който поевтиня с около 25% спрямо върха от над 128 долара за барел в началото на март, повиши цената си с 8 цента до 96,13 долара за барел в началото на днешната търговия. Във вчерашната сесия цената му достигаше и 95,38 долара за барел, което е най-ниското ниво от януари 2011 г.

Американският лек суров петрол поевтиня със 7 цента до 83,20 долара за барел.

Очаква се несигурността на пазарите, в центъра на която са разходите на Испания за заемане на средства, да запази висока волатилността на цените на петрола.

Инвеститорите вече се озъртат и за намеци от заседанието на американския Федерален резерв и за индекса на бизнес активността в китайското производство на HSBC, който трябва да бъде обявен през седмицата.

Двудневното заседание на Фед, което започва днес, ще бъде следено с голямо внимание за всеки признак, който би могъл да наведе на мисълта, че финансовата институция ще предприеме пореден кръг на монетарно разхлабване, за да се противопостави на забавящото се възстановяване. Това би било добра новина за суровини като петрола, тъй като ще увеличи ликвидността на пазара в краткосрочен план и ще повиши търсенето на горива, тъй като стимулите ще свършат своята работа за икономиката.

6-те световни сили и Иран подновяват днес преговорите в Москва, след като вчера не успяха да постигнат съществен напредък по въпроса как да бъде разрешен десетилетният спор за ядрената програма на Ислямската република, която заплашва с разразяване на нова война в Близкия Изток.

Анализатори и инвеститори обаче се тревожат повече за нестабилната световна икономика, особено на фона на дълговата криза в Европа, отколкото от пазарните фундаменти, включително евентуално прекъсване на доставките.

„Макроикономическата картина доминира на пазарите в момента, определено Иран и заплахата от прекъсване на доставките остава на заден план засега“, твърди Крийд. „Санкциите никога не са имали реално отражение върху пазарите. Основното опасение е Иран да затвори Ормузкия проток, но тази заплаха изглежда по-слабо вероятна сега“, добави той.

Преговорите за иранската ядрена програма се провеждат в период на несигурност в региона, предизвикана от насилието и безредиците в Сирия, прекратяването на дейността на парламента в Кувейт и обявяването на нов престолонаследник в Саудитска Арабия след смъртта в събота на досегашния принц Найеф, който бе и министър на вътрешните работи на страната.

„От гледна точка на предлагането световният петролен пазар е много по-спокоен, отколкото беше в началото на годината“, смята Крийд. „Но навлизаме в пиков сезон за търсенето в северното полукълбо“, добави той.

ОПЕК ще ограничи производството, за да се придържа към тавана от 30 млн. барела дневно и ефектът от това действие се очаква през юли, заяви през миналата седмица генералният секретар на организацията на страните-износителки на петрол Абдула ал Бадри.