Европейските централни банки са нетни купувачи на злато за пръв път от над две десетилетия, което за пореден път показва как бурните колебания на валутните и дълговите пазари променят коренно пазара на злато, съобщава британският вестник Financial Times.
Покупките са минимални в сравнение с огромния обем на световния пазар на злато, но подчертават показателния обрат от вълната на сериозни разпродажби на ценния метал от европейските централни банки.
Тази промяна подпомогна цената на златото да се повиши с над 25% от началото на годината, достигайки през този месец рекорд от 1 920 долара за тройунция, и дойде след като централните банки на развиващите се страни също започнаха да трупат злато. Мексико, Русия, Южна Корея и Тайланд направиха големи покупки през годината в желанието си да намалят експозицията си към американския долар.
В световен мащаб се очаква централните банки да закупят повече злато през тази година, отколкото през всяка друга след срива на системата от Бретън Уудс преди 40 години – последният момент, в който доларът бе обвързан със златото.
„Връщаме се към времето, когато на златото до голяма степен се гледаше като на пари“, заяви Джонатан Спол, директор по продажбите на ценни метали в Barclays Capital. „Това бе пълна смяна на нагласите, които наблюдавахме през 90-те години на ХХ век“, добави той.
По данни на Европейската централна банка и Международния валутен фонд централните банки на европейските държави са прибавили около 25 000 унции, или около 0,8 тона злато към резервите си до момента през годината.
За сравнение – от 1999 г. банките продаваха средно по около 400 тона годишно, заменяйки кюлчетата, които не носиха доходност и бяха излезли от мода, срещу дългови ценни книжа.
Световното потребление на злато стои стабилно на ниво от около 450 тона годишно.
По-голямата част от закупеното злато в Европа е свързано с действията на Естония по присъединяване към общата европейска валута в началото на годината. Естонската централна банка закупи злато, за да го добави към резервите на ЕЦБ, стана ясно от съобщение на европейския регулатор от януари.
Освен това Малта е закупила 3 000 унции.
Европейските централни банки не са били нетни купувачи на злато от 1985 г., сочат данни на Световния съвет за златото.
„Подбудите на европейските централни банки да изоставят златото за сметка на активи, емитирани в долари, претърпяха негативното въздействие от американската финансова и монетарна политика“, заяви Натали Демпстър, ръководител за отношенията на съвета с отделните държави на правителствено ниво. Евентуален трети кръг от американската програма за увеличаване на ликвидността би направил продажбите на злато „да изглеждат по-малко привлекателни от когато и да било“, добави тя.
Промяната към купуване стана факт, след като някои политици от държави членки на еврозоната призоваха сериозно задлъжнелите страни в региона като Португалия, Испания и Италия да бъдат принудени да продадат златните си резерви, за да намалят задълженията си. При цените на златото в момента обаче подобен ход ще окаже минимален ефект върху дълговете, а анализатори смятат, че той само ще засили опасенията на инвеститорите за еврозоната.
преди 13 години Тази статия е дословно преписана от FT: http://***.ft.com/intl/cms/s/0/05232c38-e209-11e0-9915-00144feabdc0.html#axzz1YOWXbO7H !! Мисля, че е редно да се обяви поне източника. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ако в едно семейство настъпи финансова криза, разпродават първо семейните съкровища - сребърни прибори, златни накити. Ако в една държава настъпи нещо подобно, посяга ли тя на златните си резерви?Въпросът е, че златото няма да спаси затъналите в дългове европейски държави, но може да помогне. В момента Португалия, Гърция и Испания държат повече от 750 тона злато. Количеството се равнява на 17% от добива за 2010 година. Нито изброените държави, нито останалите държави-прасета, както ги наричат заедно с Ирландия и Италия, не са посегнали на златото си, за да обслужат част от тези дългове. В същото това време цената на златото се е устремила към рекордната стойност от $ 2 000 за тройунция. Неотдавна германският политик Франк Шьофлер заяви, че Португалия трябва да продаде част от златото си. Но зад този негов призив проличава известно неразбиране за това какво точно представляват тези златни резерви за всяка една от цитираните държави. Те не са активи, с които правителствата могат да разполагат. Това са валутните резерви, които се държат от мениджърите на централните банки. Тези резерви се държат настрана, за да послужат за специални цели, основно, за да бъде защитена силата на местната валута. И ако златото не може да бъде продавано току-така, то не може ли да се помисли за друг вариант, при който то да започне да работи в помощ на затъналите в дългове държави? Такъв вариант е емитирането на ценни книжа, които са физически обвързани с наличното злато в трезорите на тези държави.Общо държавите от PIIGS държат 3 233 тона злато за ? 132 млрд. Общите им задължения са за ? 3 289 млрд. Ако само Португалия продаде своите 382.5 тона злато, тя ще прибере ? 14.9 млрд., което е по-малко от една пета от спасителния пакет, който Европейският съюз й подготви. отговор Сигнализирай за неуместен коментар