Необратимо ли е поскъпването на борсовите стоки?

За много анализатори не може да съществува по-ясен сигнал, че цените на борсовите стоки са достигнали своя пик, от подготовката на лидера в търговията със стоки в света Glencore да стане публична компания през този месец, пише The Economist.

Умелите брокери на швейцарската компания рядко са от грешната страна на сделката и със сигурност възнамеряват да спечелят от пика на пазара. Ако това е така, защо борсовият дебют на Glencore се забавя леко във времето? В същата седмица, в която компанията публикува проспекта си, цените на много борсови стоки тръгнаха надолу.

Начело на спада е среброто, което поевтиня с 30% в първата седмица на месеца. Петролът и повечето индустриални метали също понесоха поражения, макар че загубите не бяха толкова големи. Цените им се колебаят оттогава насам.

Има купища обяснения за корекцията. Голяма част се концентрират върху влошените изгледи пред икономиката в световен мащаб. Задаващият се край на програмата на Федералния резерв за вливане на ликвидност и слабите икономически данни подхраниха опасенията за американската икономика. В Азия централната банка на Индия и други вдигнаха лихвените си проценти за борба с инфлацията, което засилва очакванията за спад в търсенето.

Спекулантите също бяха заподозрени. Същинският спад започна, след като стоковата борса в Чикаго, подозирайки балон, затегна маржин изискванията за търгуващите с фючърси на среброто три пъти за една седмица. Цената на метала, който се търгуваше за близо 50 долара за тройунция, бързо падна до 30 долара. Пазарът на ценни метали обаче е малък и неликвиден. Как може сътресенията на него да засегнат и петролния пазар, който е най-големият и ликвиден сред стоковите борси?

Причината за поевтиняването на борсовите стоки може да не е толкова загадъчна, колкото мнозина смятат. Земетресението в Япония през март оказа огромно влияние върху световното индустриално производство, което е най-важният фактор, определящ цените на суровините. От JPMorgan прогнозират, че производството ще нарасне с 3,1% през второто тримесечие в сравнение с 6,8% ръст през първото. При всички положения корекцията е налице – цените на много стоки падат от няколко месеца. Захарта е поевтиняла с 35% от февруари насам.

От JPMorgan приемат и търговския баланс на Китай през април като знак, че страната, която е от жизнено значение за стоковите пазари, временно е намалила темповете на внос на стоки. Вносът на мед рязко се е понижил – Китай използва 40% от световния добив на мед и Пекин отговори на високите цени на метала чрез използване на своите запаси. Китай освен това внася от известно време значително повече петрол от обичайното, което означава, че и на петролните пазари има място за отстъпление.

Анализатори също посочват, че скоростта на корекцията може да е била необичайна, но не и степента. Кевин Нориш от Barclays Capital казва, че стоките следват подобна траектория през 2010 г., когато Европа попада в хватката на дълговата криза, и през 2009, когато опасенията от повторна рецесия са в разгара си. И все пак тези спадове се случват в рамките на няколко дни или седмици, а не така рязко, както през този месец. Ето защо много анализатори отдават неотдавнашния спад в цените на борсовите стоки на "техническа търговия", при която поръчки "продава" се задействат автоматично в началото на корекцията, което я задълбочава.

Повечето анализатори обаче гледат на поевтиняването на стоките като на лека корекция в като цяло бичия пазар. Стоките все още са най-добре представящия се клас активи тази година, според анализи на Deutsche Bank. И има основателни причини да се подозира, че цените им ще останат високи.

Търсенето на суровини в Китай в резултат на мащабната индустриализация и урбанизация в страната доведе до дълбока структурна промяна на стоковите пазари. Страната се превърна от незначителен в доминиращ вносител на много суровини след 2003 г. Привържениците на теорията за дълъг устойчив ръст на цените на стоките смятат, че пазарите са в средата на подема. Още много млади китайци, жадни за нови възможности, са готови да си проправят път до големите градове, които предстои да бъдат построени, по пътища и жп линии, които все още са само блясък в очите на централното планиране. Измерителите за връзката между БВП на човек и потреблението на петрол и промишлени метали показват, че Китай изостава значително не само на Запада, но и от съседни държави като Южна Корея.

Всичко това обяснява резкия ръст в цените на борсовите стоки. Потреблението на петрол се увеличи с 2,7 млн. барела на ден през 2010; търсенето на мед, жито и много други суровини е на рекордни нива. В същото време увеличаването на доставките на петрол и метали, за да се отговори на това структурно увеличение в търсенето, няма да е лесно.

Дори мощният икономически възход на Китай не успява да изглади цикличността в цените на стоките. Търсенето и предлагането са изравнени в момента, защото запасите, натрупани в резултат от рецесията, се изчерпват. Това обаче означава, че дори малки събития могат да имат огромно влияние. Цените на борсовите стоки имат още потенциал за растеж, но това не означава, че ще се покачват плавно.