Какви са последиците от необузданото поскъпване на суровините

Ако се гледат цените на борсово търгуваните стоки, ситуацията в момента много наподобява на 2008 г. Цената на петрола е на най-високото си ниво от октомври същата година и е на косъм от 100 долара за барел. Световните цени на храните, измервани от индекса на Economist, са най-високите от юли 2008 г. Медта, която е скочила със 17% от началото на ноември, постави ценови рекорд. 

Скорошното бързо повишаване на цените на борсово търгуваните стоки отразява намалените опасения за перспективите пред глобалната икономика, подпомогната от Федералния резерв, който през ноември обяви втора голяма финансова инжекция, пише The Economist.

Това, което тревожи, е фактът, че необузданото поскъпване на суровините може да предизвика ново колебание в световната икономика. Високите цени на суровините действат като данък върху потреблението, прехвърляйки доходи от домакинствата и фирмите, които използват тези ресурси, към компаниите и страните, които ги произвеждат. Тъй като производителите са склонни да спестяват по-голяма част от доходите си, в сравнение с потребителите, по-скъпите суровини тежат на световното потребление.

Цената на петрола е успявала да тласне света в рецесия и в миналото, най-очевидно през 70-те. Вината за последната голямата рецесия се отдава на финансовата криза, но често се забравя, че икономиката на САЩ се свиваше в продължение на почти година преди рухването на инвестиционната банка Lehman Brothers през септември 2008 г.

Джеймс Хамилтън от Калифорнийския университет посочва петрола за главен виновник. Той смята, че повишаването на цената на петрола от началото на 2007 г. до голяма степен обяснява икономическия спад в периода между края на 2007 и третото тримесечие на 2008 година. Заради поскъпването му домакинствата затягат своето потребление, тъй като вече близо 7% от разходите им са за енергия. Този дял спадна до 5,5%, преди да започне последният скок в цените на петрола.

Извън САЩ храната има дори по-голям дял от енергията в кошницата за пазаруване на потребителите и по този начин инфлацията също е по-висока. В развиващите се страни нарастващите цени на храните могат да предизвикат не само икономическа катастрофа, но и човешка драма. В Азия в началото на 2008 г. скокът в цената на ориза доведе до масово недоволство и отчаяни опити на правителствата в региона да осигурят повече доставки от суровината. През декември миналата година цените на хранителните стоки в Индия нараснаха с годишен темп от 14%, като в страната не е имало толкова масово изкупуване на лук, който е основна съставка в индийската кухня.

Освен че обременяват потребителите, скъпите стоки водят до силно повишение на общата инфлация, както показват последните данни от еврозоната и Великобритания. Въпреки че увеличението на цените на суровините може да се окаже еднократно, което означава временен тласък за инфлацията, централните банки вече изразиха опасения за вторичните ефекти от това.

С повишаването на инфлацията над тавана на Европейската централна банка и почти два пъти над този във Великобритания, натискът за повишаване на лихвените проценти расте. Досега централните банки се въздържаха от вдигане на лихвите заради големите съкращения на държавните разходи, бавния растеж и изчерпаните ресурси. За разлика от някои развиващи се икономики, в които лихвените проценти вече се увеличиха, богатите икономики са далеч от прегряване. Високите цени на суровините могат да нарушат обаче баланса на рисковете, което да накара централните банки да изгубят търпение и да затегнат своята парична политика, като ще подейства като допълнителна пречка пред растежа, евентуално и като заплаха пред възстановяването.

Отчасти успокоително е, че въпреки че цените на някои суровини са над нивата си от 2008 г., темповете на инфлация при суровините като цяло са все още под нивата си тогава. Така например цените на селскостопанските храни са нараснали с 37% за година, докато през 2008 г. темпът им на растеж стигна 75%. Джонатан Андерсън, икономист в UBS, смята, че световните цени на хранителните стоки ще трябва да се повишат с още 50% спрямо сегашните равнища, за да стигне инфлацията при храните нивата си от 2008 година. Той мисли, че това е малко вероятно, защото годишната инфлация при цената на петрола е 17%, в сравнение с пика си от 100% през 2008 година.

Но балансът между търсенето и предлагането на петрол е повод за загриженост. Докато скорошните повишения в цените на храните в много случаи отразяват временни смущения в доставките (заради суши и наводнения), увеличението на цената на петрола се дължи на силното търсене и стагнацията в производство. Луц Килиън от Мичиганския университет казва, че освен ако потреблението на енергия не се намали, или не се намерят нови доставки, пълното възстановяване от финансовата криза ще доведе цените на петрола обратно до техните върхове от средата на 2008 година.

Освен това, цените на суровините се покачват на по-ранен етап от икономическия цикъл. Джефри Кюри от Goldman Sachs се опасява, че, докато търсенето на петрол в САЩ се възстановява, страната ще "сблъска с Китай“, който консумира 23% повече петрол, отколкото през 2007 г., както и 63% повече мед, 18% повече памук и соя, както и няколко каси вино повече. Докато глобалното възстановяване е крехко и неравномерно, високите цени на суровините са последното нещо, от което светът се нуждае, завършва изданието.