Петролните компании залагат на природния газ като горивото на бъдещето

Потенциално опасен и по-труден за съхранение от петрола, природният газ доскоро бе възприеман като нежелана алтернатива от петролните компании. Сега обаче той доминира стратегиите за бизнес развитие на много западни петролни гиганти. Седем от осемте проекта на най-голямата петролна компания в света Exxon Mobil, които приключиха през миналата година, бяха свързани с природен газ. Още два от трите й проекта, запланувани за тази година, също са посветени на синьото гориво, пише The Economist.

Най-голямата европейска петролна компания Royal Dutch Shell в същото време планира до 2013 г. около половината от добива на енергийни суровини да се пада на природния газ. Сегашните високи цени на петрола все още „възнаграждават“ енергийните компании, но големите представители на сектора на Запад стават все по-силно ориентирани към природния газ. Причините за това са от различно естество – геоложки или политически, а все по-често са свързани и с трудното откриване на нови находища.

Световното производство на петрол се очаква да стигне апогея си в рамките на няколко десетилетия, ако не и съвсем скоро. Достъпните находища, които са лесни и евтини за добив, са на изчезване, като голяма част от тях (около 90%) са в ръцете на държавните нефтени компании от Изток. Често срещана практика при тях е да блокират достъпа на западните петролни компании до експлоатацията на тези находища, а това принуждава западните компании да добиват петрол от по-недостъпни и скъпи находища.

Такива са находищата в дълбоки води, като това на BP в Мексиканския залив. Понякога петролът дори се добива от нестандартни източници, каквито са катранените пясъци на Канада. Всички това повиши силно интереса към природния газ през последната година и предизвика серия от мащабни придобивания.

През март Shell, заедно с PetroChina, закупи австралийската компания за добив на природен газ Arrow Energy срещу 3,2 млрд. долара. ConocoPhillips плати 5 млрд. долара за друга австралийска фирма за газ - Origin Energy, в края на 2008 г. Chevron планира да похарчи близо 40 млрд. долара през 2010 г. за завод за втечнен природен газ по крайбрежието на Австралия и за дузина подобни проекти в страната. Почти всички придобивания и проекти включват голяма западна компания като водещ акционер.

През май Shell обяви, че ще плати 4,7 млрд. долара за компанията за добив на газ East Resources, която експлоатира голямото находище близо до източното крайбрежие на САЩ. През декември 2009 г. Exxon Mobil предложи 41 млрд. долара за компанията XTO Energy, специализирана в добив на газ. Според Ernst & Young сделката, която бе одобрена на 25 юни, ще доведе до нова вълна от големи придобивания в сектора.

Освен това природният газ става все по-евтин за добив спрямо петрола. През последните две години разходите за добив на синьо гориво извън суша са паднали наполовина. В същото време липсата на достъпни петролни находища прави новите проекти за добив все по-скъпи. Нефтеното находище Кашаган в Каспийско море, едно от най-големите, открити през последните няколко десетилетия, ще влезе в експлоатация през 2012 г., или седем години по-късно от предвиденото. Разходите за него се очаква да нахвърлят 100 млрд. долара.

Междувременно екологичното бедствие, причинено от потъналата петролна платформа на BP в Мексиканския залив, може да увеличи разходите още повече заради затягането на регулацията в сектора.

На този етап Катар е най-големият износител на природен газ в света, като държавните компании в страната често си сътрудничат със западните си конкуренти заради натрупания им опит.

Разходите за добив на газ варират в големи интервали, но като цяло инвестицията в такива проекти е по-малко изложена на рисковете от волатилността на стоковите пазари, за разлика от петрола. Това дава в някаква степен сигурност на компаниите, които се ориентират към добива на природен газ в дългосрочен план. Цените на синьото гориво са по-предсказуеми на този етап, докато петролните компании не могат да знаят дали барел суров петрол ще се продава за 150 долара след пет години или наполовина.

Нефтените проекти изглеждат все по-скъпи и рисковани поради зависимостта си от волатилния пазар на петролни фючърси. В същото време природният газ предлага растеж в дългосрочен план и относително стабилна възвръщаемост. Освен това рисковете за околната среда се оценяват като по-малки.

Предимство на синьото гориво дават също и прогнозите за растящото му търсене и очакваните промени в политиката, засягаща енергийния сектор, обусловена от изменението на глобалния климат. Според Exxon Mobil търсенето на газ през 2030 г. ще е с 55% по-голямо спрямо нивата си от 2005 г. Международната агенция по енергетика в същото време прогнозира потреблението на петрол в световен мащаб да расте с не повече от 0,5% годишно до същата 2030 година.

Индустриализацията и електрификацията в развиващите се страни ще създадат нуждата за нови централи и енергийни източници. Ако правителствата започнат да облагат с по-високи данъци емисиите въглероден диоксид, не е изключено голяма част от енергийните нужди да се покриват от природния газ. Ако тон въглероден диоксид се обложи с данък от 30 долара, природният газ, който е два пъти по-малко замърсяващ околната среда от въглищата, ще стане предпочитаното гориво за новите централи.

Ако данъкът се удвои до 60 долара, тогава синьото гориво ще може да се конкурира с ядрената енергия и вятърната енергия, според Exxon Mobil. Засега усилията на правителствата в света да намалят емисиите на въглероден двуокис са в застой, но най-големите петролни компании вече са направили своя залог за бъдеще, което е по-силно зависимо от природния газ и по-малко от петрола.