Какво ще върне доверието на БФБ?

Материалът е предложен от plamender (Пламен Дерменджиев), автор в категория "Бизнес" на Blog.bg. Дерменджиев беше номиниран за член на Съвета на директорите на БФБ-София.

Човек за да е щастлив му трябва само крепко здраве и къса памет. В този смисъл, „късата памет” със сигурност ще върне доверието на БФБ, ако до тогава, тя все още съществува. Глупаво би било, все пак, нищо да не правим и да разчитаме, че за период от 3-4 години ще забравим всичко и ще почнем пак, наново, да повтаряме същите грешки. (Доверието в банките у нас се върна 3-4 години след банковата криза през 1996.) Предвид трагедията сполетяла БФБ, какво друго можем да направим освен да чакаме. Трябва ни чудо!

Кой може да прави чудеса?

В глобален аспект, най-големите като Goldman Sachs се оказа, че не могат да правят чудеса,макар и да вярваха, че вършат „божията работа”, както се изрази техния главен изпълнителен директор г-н Бленкфайн. Дали Тукашните Инвеститори Могат?

Имаше ли го доверието въобще или чие доверие искаме да върнем?

Предвид спада на БФБ, втори след този в Исландия, чиято банкова система и държавата като цяло фалираха, може да се заключи, че у нас повече бяха т.нар. нерационални инвеститори. Това е най-малко странно, да не кажа екзотично, защото излиза, че пенсионните ни фондове у нас са били нерационални инвеститори. Рационални са тези инвеститори, които обосновават инвестиционните си решения на база DCF (дисконтирани парични потоци) модели. Всички останали са нерационални и обикновено те обосновават операциите си с теорията на по-големия глупак, т.е. те разчитат, че винаги ще се намери инвеститор, по-глупав от тях самите, с помощта на които да закрият позициите си на печалба.

Ако инвеститорите у нас бяха рационални, голямата волатилност и ниска ликвидност на БФБ, на която все още сме свидетели, нямаше да се случи. Правете си извода за професионализма на пенсионните ни фондове. Изглежда те не знаят, каква е т.нар. „справедлива стойност” на техните инвестиции.

Изследванията са категорични – при цените на акциите фундаментът има значение. За да се прояви обаче тази зависимост на нашата борса ни трябват рационални инвеститори. Следователно търсим да върнем доверието преди всичко на рационалните инвеститори.

Кои може да върне доверието?

Обичайните заподозрени и техните шансовете:

— КФН – почти никакви шансове. Въпреки положителните сигнали от там напоследък, комисията е със значително орязан бюджет, липсва административен капацитет и синхрон с и без това хаотичната икономическа политика на правителството, предстой мащабно преструктуриране, вкл. персонална смяна на ръководството. За следващата криза може и да имаме работещ регулатор.

— Доставчици на инфраструктура (БФБ и ЦД) – слаби шансове. Имат стратегия, но нямат бизнес план. Стратегия без анализ разходи- ползи (CBA), вкл. оценка и управление на риска, е нищо повече освен добри намерения. Всички знаем с какво е постлан пътят към Ада.

Като всеки друг нововъзникващ пазар, инфраструктурата никога не е била проблем у нас. Тя не е проблем особено сега, когато цялата финансовата индустрия се връща към корените си (back to basics).

— Лидерство (БФБ и инвестиционни посредници) – слаби шансове. Знаем какво е отношението на БФБ и БАЛИП към конкретни неликвидни компании, които искаха да отпишат от търговия, но не знаем какво е тяхното отношение към липсата на прозрачност и счетоводни манипулации, упражнявани вече като текуща практика от конкретни “сини чипове”.

БФБ и инвестиционните посредници би следвало да бъдат лидери в установяването на надеждни бизнес стандарти и практики. Всяка непочтеност и лоша корпоративна практика от страна на публична компания следва публично да се заклеймява и атакува пред регулаторите.

— Чуждите инвеститори – слаби шансове. Няма вече чужди и местни, има глобални инвеститори.

— Приватизация чрез БФБ и либерализация на Сребърния фонд – умерени шансове. Ефектът ще е по-скоро еднократен, но все пак положителен. Много е важно как ще бъдат структурирани продажбите. Продажбите на цигарените фабрики през борсата, не доведоха до повишаване на ликвидността, докато продажбата на държавното участие в БТК чрез „компесаторки” даде силен и продължителен тласък на националния фондов пазар.

— Публичните компании – само те могат да върнат доверието, ако “се върнат към основното” (back to basics). Всички други публични компании, които имат цели, различни от търсенето на финансиране чрез БФБ следва да бъдат отписани. Докато имат такива основни цели, като избягване от данъчно облагане, имидж или казано по друг начин защита от правителствена репресия, пране на пари и др. те никога няма да се държат като публични.

Как публичните компании могат да спечелят обратно доверието на инвеститорите?

Доброто корпоративно управление е задължително, но не е достатъчно условие за връщане на доверието. Инвеститорите трябва да се „ухажват” и предвид настоящите кризисни условия предлагам следните техники и стратегии:

1. Комуникация с инвеститорите (IR) - “Парите Ви са поели пътя към Рая” последните думи на Тор Бьорголфсон в ролята му на управляващ “чужди” пари. Инвеститорите трябва да бъдат успокоени, че вероятността да чуят тези думи за техните пари е много малка, т.е. рискът е приемлив. Стратегията за комуникация с инвеститорите трябва да се фокусира върху съотношението на пазарната към истинската (intrinsic) или справедливата стойност на компаниите. На запад всички мениджъри твърдят, че управляваните от тях компании са подценени и казват с колко точно. Там непрекъснато се води професионален диалог с анализатори относно „справедливата или истинската” стойност на публичните компании, които у нас липсва. Питайте някои директор за връзка с инвеститорите, каква е истинската цена на една акция на неговата компания и той нищо няма да Ви отговори. Крайно време е самите компании да почнат да убеждават инвеститорите и инвестиционните посредници в справедливата стойност на техните акции. Така ще можем да върнем рационалните инвеститори, разбира се ако сме достатъчно убедителни, т.е. професионални.

2. Дивидент – задължителен за публична компания с нисък free float, особено сега в условията на ниска толерантност към риска и силно подкопано доверие в мениджмънта. Аргументите относно растежа и поддържането на оптимална капиталова структура точно сега са несъстоятелни. Инвеститорите са много по-пострадали от публичните компании, в които са инвестирали и имат нужда от много по-голяма помощ. Изплащането на дивидент ще бъде силен сигнал от мажоритарните акционери, че не само са склони да делят финансовия резултат с дребните акционери, но и че им се притичат на помощ в тежък за тях момент. Това определено няма да се забрави!

3. Обратно изкупуване – силен сигнал към инвеститорите, че няма да има фалит и че акциите си струват. Разбира се сигналът ще има обратен ефект, ако се изкупуват акции на мажоритарните собственици и/или други „инсайдъри”.

4. Китайска стена между мажоритарен собственик и мениджър – всеки да си получава това, което заслужава. Маскирането на дивиденти под формата на възнаграждения и други ползи за управляващите мажоритари трябва да спре.

5. Персонална кредитоспособност на управляващите – образование, опит, постижения, репутация, пълна отдаденост на управлявания бизнес (възнаграждение в зависимост от постигнатите резултати, особено в зависимост от растежа на пазарната капитализация на управляваната компания, макар и последното да е доста спорно според специализираната литература на запад.)

6. Професионализъм в компанията – демонстрации на стабилна структура и бизнес процеси, вкл. такива подробности като бизнес картички, сайтове и презентации трябва да са професионално подготвени. Импровизациите правят лошо впечатление.

7. Подчертаване и изграждане на връзки – привличането на един или повече известни инвеститори с добра репутация, може да свърши огромна работа. Включването в бордовете на известни хора с подходяща репутация също.

За повече информация и коментари на блога на plamender