Материалът е предложен от plamender (Пламен Дерменджиев), автор в категория „Бизнес“ на Blog.bg. Дерменджиев беше получил предложение от финансовия министър Симеон Дянков за място в Съвета на директорите на БФБ-София. Кандидатурата му обаче впоследствие отпадна и той не влезе в новия Борд на борсата.
Приватизацията на БФБ отново не е на дневен ред. Само за месец мажоритарният акционер и новото ръководство на БФБ, колко е ново е друг въпрос, си смениха радикално позицията относно приватизацията на БФБ. Първоначално щяхме да приватизираме борсата до два месеца. Това беше първи приоритет, а сега разбираме, че ще чакаме по-добри времена. Цената щяла да бъде ниска и затова ще се мисли за приватизация по-нататък.
Защо постоянно се отлага приватизацията на БФБ?
Преди кризата, когато времената бяха добри, тогавашното МФ подкрепи ръководството на борсата и отложиха приватизацията на БФБ с аргумента, че бизнесът върви добре, защо трябва да я продаваме. Сегашните управляващи на БФБ, повечето от които са от старото ръководство и заемат изпълнителни длъжности, пак подкрепени от МФ, казват, че времената са лоши и не трябва да продаваме. Няма угодия. Мисля, че причината е ясна. След продажбата на държавното участие всички в борда ще бъдат сменени, а политиците в МФ ще загубят персонално влиянието си върху регулирания пазар и няма да могат да си правят безплатен ПР на негов гръб.
Ниската цена не е аргумент, ако тя е пазарна!
Държавата в лицето на министъра на финансите и новото ръководство на БФБ твърдят, че отлагат приватизацията на БФБ с основание, че сме щели да получим ниска цена. Колко за тях е ниска цена не е ясно? За мен и други от бранша може да е висока. По-важно е дали цената е справедлива. Ако процедурата за продажба на държавното участие в капитала на БФБ е прозрачна и осигурява равнопоставено участие на всички заинтересувани страни, ще получим пазарна цена, т.е. справедлива, а не ниска.
Ако сравняваме сегашната „справедлива” (пазарна) цена на БФБ с тази преди кризата, е ясно, че сега борсата ще струва по-малко в абсолютна стойност, но едва ли разликата в двете стойности ще е 10-12 пъти, колкото паднаха цените на някои от водещите ни „сини чипове”. Едва ли пазарната цена, която бихме получили сега за БФБ, ще бъде 10 пъти по-ниска от цената, която щяхме да получим преди кризата.
Казано по малко по-професионален начин, в настоящия момент т.нар. opportunity cost са много високи. Ако сега държавата продаде участието в капитала на БФБ на очакваната от нея „ниска” цена и постъпленията от продажбата инвестира в диверсифициран портфейл от водещи публични компании, с голяма степен на вероятност може да очакваме, че след като премине кризата и националният капиталов пазар се възстанови или поне догони останалите от региона, държавата ще има достатъчно пари в джоба си като краен резултат от продажбата на БФБ.
Ще кажете, че държавата никога няма да формира портфейл от акции на наши водещи публични компании, защото това не й е работата, и е така, но може косвено да постигне същия ефект, като капитализира „Сребърния фонд” и позволи на същия да инвестира на БФБ, както си му е редът.
И още нещо, ако на някои от управляващите му се струва, че цената на долара (валутния курс) е ниска, това не значи, че държавата трябва да почне да купува долари. Както всички знаем, държавата не е спекулант, за да купува подценени и продава надценени активи. Ако държавата постигне пазарна цена за участието си в капитала на БФБ, тя ще си е свършила професионално работата.
Стратегически партньор е само капиталовият партньор!
Колкото по-бързо се приватизира БФБ, толкова по-малка ще е загубата на икономически (социални) ползи за националния капиталов пазар и икономиката като цяло. Всички са единодушни, че БФБ трябва да намери стратегически партньор. Последният е толкова по-стратегически, колкото е повече капиталово обвързан с общото дело. Всичко друго са празни обещания. Едно е да подкрепяш някого на думи, друго е да го подкрепиш и финансово. След като веднъж отложихме приватизацията, трябва да сме си взели поука, че стратегически партньор не е този, на които ние му плащаме, напр. за ползването на платформата му за търговия (Xetra), а този, които на нас ни плаща и/или инвестира в нашия бизнес.
Защо трябва да продадем БФБ на всяка цена?
Високата вероятност за проява на небрежност или недостатъчна заинтересованост и мотивация от страна на вземащите решения за националния капиталов пазар (те все пак имат и друг бизнес) е много силен аргумент за продажбата на БФБ на „всяка цена”, но пазарна.
По-горе изложих някои от аргументите си относно цената и косвените ползи от приватизацията на БФБ. Това явно най-много вълнува обществеността, но има нещо, което убягва от вниманието й, и това е вероятността БФБ да бъде доведена до ликвидация или фалит, така както можеше да се стане на 28.12.2009. Тогава брокер от един инвестиционен посредник направи техническа грешка (реализира се операционен риск) и вместо да купи едни ценни книжа, купува други, но на цена 10 пъти по-висока от текущата.
Стойността на покупката е над 3 млн. лв. а собственият капитал на инвестиционния посредник е неколкократно пъти по-малък. Поръчката не е финансово обезпечена, но все пак изпълнена. Как може, на регулиран пазар, да се допусне участник да подаде поръчка за милиони, която да се изпълни, без тя да е предварително финансово обезпечена. Явно правилата на нашата борса го позволяват, т.е. управлението на риска на БФБ е на елементарно ниво.
И още нещо, на същата дата, забележете, няколко минути преди полунощ, след интензивни, да не кажа инфарктни, консултации с участниците на регулирания пазар, БФБ взема решение за прекратяване на почти всички погрешно сключени сделки. Колко е законосъобразно и правилно това решение е много спорен въпрос, но тук искам да акцентирам върху елементарното ниво на управление на риска на БФБ.
Този случай е доказателство, че поради небрежност на управляващите, ликвидният, кредитният и системният риск на БФБ са значителни. Убеден съм, че първото нещо, което един стратегически инвеститор в БФБ ще направи, е преструктуриране на правилата и процедурите за управлението на риска. Със сравнително малко усилия, най-вече чрез промени в правилата на борсата, нивото на риска може да бъде бързо и значително редуцирано.
Накрая ще завърша само с това, че е крайно недалновидно, да правим една и съща стратегическа грешка два пъти. Приватизацията на държавното участие в капитала на БФБ трябва да стартира веднага.
За повече информация и коментари на блога на plamender