След коронавируса – какво ще се промени за работата и живота ни?

От Александър Бойчев*

Светът в карантина е нерадостно място. Забрани, ограничения, адаптиране към нови обстоятелства – ако досега съвременното глобализирано общество беше свикнало да се справя с асиметричното протичане на кризи и катаклизми, сегашният симетричен удар върху все по-свързания  свят изведе на преден план едно – чувството за несигурност към утрешния ден.

И макар че в момента всички говорят за последствията от карантината в сравнение с миналия период, трябва да погледнем върху света след карантината, който ни предстои да живеем заедно. Нека се концентрираме върху позитивното – както казва Уинстън Чърчил, „по-добре да бъдем оптимисти, защото няма особен смисъл да бъдем нещо друго“.

След близо двата месеца карантина по всичко изглежда, че светът ще се завърне към нормалността. Като нормалност ще възприемем мерки на властите за плавно, поетапно и внимателно възвръщане към отстраняване на забраните за придвижване и прекарване на време на повече от двама души на обществено място.

Последните три месеца донесоха промяна в отношението към труда. Можем да приемем, че всички целокупно се намираме в едно огромно, провеждащо се в реално време учение, известно в бизнеса и с термина proof of concept (доказване на концепцията). Доколко сме съвместими с обстоятелства на съвместен труд и производителност, които не изискват да се виждаме лице в лице?

Хигиена - все по-важна, общуването - все по-дистанцирано 

Това, което със сигурност ще се промени необратимо, е отношението към личната хигиена навсякъде, по всяко време и за всеки. Всеки офис ще бъде оборудван с десетки диспенсъри за дезинфектант, почистването на работното място ще бъде вменено като задължение на работника, а социалната непоносимост към хора, които не си мият ръцете след посещение на тоалетната ще стигне до крайност – спомнете си всички онези мигове, когато виждате някого да излиза от тоалетната на бензиностанцията, без явно намерение да си измие ръцете или даже да си пусне водата. Възможно е да разберем, че в определени ситуации се е стигнало до физически сблъсъци.

Това, което ще остане след коронавирусната карантина, е изискването за социална дистанция. По принцип отличителна черта на западната цивилизация открай време е препоръчителното спазване на отстояние между хората на обществени места.

Белег на липса на елементарно възпитание бяха опашките, блъскането и т.нар. „дишане“ във врата на другия.

За съжаление, като жертва на абсолютната дистанция, ще паднат ръкостисканията, целувките по бузата за поздрав между приятели и изобщо голяма част от техниките за сближаване между индивидите. Това не е непременно лошо, но ще промени рязко начина, по който хората ще се сближават. Това вероятно ще доведе до ренесанс на думите в общуването.

Сградите за труд стават сгради за данни

Работата в офис ще придобие съвсем ново измерение. По всичко изглежда, че тенденцията от последните пет години за споделени офиси, сгради с общи удобства за малки екипи или още по-голямо сгъстяване на хората в отворени пространства ще се окажат грешни и ще бъдат заменени от нов подход. В новия подход споделените ресурси на компаниите ще бъдат не кафемашината, кантината или зоната за почивка (популярна в IT средите като „тениса на маса и плейстейшъна“), а облачни ресурси, софтуер за централно управление и възлагане на задачи, както и подходящата техника за работа отвсякъде – лаптопи, слушалки с микрофони, монитори.

Някои софтуерни компании от години практикуват този подход, известен още като „дистрибутирана бизнес среда“. Служителите сами осигуряват интернет свързаност за себе си, сами придобиват техника за работа, а компанията частично или напълно възстановява тези разходи за служителя. Математиката излиза по-изгодна в сравнение с високите фиксирани разходи за офис сгради, офисни консумативи и централизирани ресурси (колко човека познавате, които да НЕ се оплакват от възможностите им да паркират пред офиса? Паркингът често е социална придобивка само за част от служителите). Сега този „дистрибутиран“ подход ще стане масов за всякакви индустрии – от услуги през производство до земеделие.

Пречки пред налагането на тези мерки и преди, и сега, са генерационните затруднения на по-възрастните работници или техническата неграмотност на някои от по-младите работници. Но това ще бъде преодоляно заради по-високите ползи от запазването на процеса дори при потенциално възникващи други заплахи за работа на едно и също място.

Офисите, от своя страна, ще сменят функцията си. Промените в работните процеси ще доведат до необходимост от принципно по-малко квадратура за поддържане на оперативния процес. Офисът на практика ще се превърне, в зависимост от дейността на фирмата, в място за водене на архив, дейта център на централизираните информационни ресурси и място за подбор и все пак формален процес по наемане и освобождаване на персонал. Но работата като такава ще се върши от компютърен терминал – лаптоп или дори смартфон. При това – отдалечено.

Транспортът - все по-индивидуален

Промяната в нуждата да ходим до съвместни пространства ще промени и отношението към обществения транспорт. На практика скъпи инфраструктурни проекти като метро, високоскоростни влакове или по-големи летища, ще станат незащитими в стопански смисъл.

Намаляването на човешкия поток ще ориентира хората много повече към по-компактни и прагматични начини на придвижване – лек автомобил, велосипед, мотоциклет. Автомобилът, от своя страна, ще бъде ограничен чрез мерки за екология, защото сегашната ситуация демонстрира колко скъпо и безсмислено е да паркираме купчини ламарини пред домовете си. Същевременно градският транспорт ще трябва да се развие в посока на по-динамични разписания с по-честа поява на по-малки превозни средства. Добрият стар трамвай ще изживее ренесанс там, където общинските власти имат разум и визия за много по-голямата полза от наземен релсов транспорт – особено в контекста на предстоящото спадащо значение на вътрешноградската скоростна пътна инфраструктура и изчезващата нужда от шестлентови булеварди.

Култура и спорт за всеки, у дома

Забраната за събиране на обществени места ще промени спорта, културния афиш и шопинга. За спорта тази криза е вълнуващ катаклизъм, който, от една страна, ще сложи най-сетне точка на абсурдния темп на увеличение на капиталовите разходи и персонала в колективните спортове. Няма да имаме нужда от още стадиони, нито от още по-скъпи гладиатори.

Сегашната криза ще коригира взаимоотношенията между професионалните спортисти и клубовете, но и между спорта и зрителите. Моделите за живо предаване на спортни събития, както и индустрията със залагания, ще възкръснат по нов начин.

Културните събития също ще преминат в един нов дигитален свят – в който стриймингът на театрална постановка в крайна сметка няма да е безплатен.

Моделите за плащане ще се развият по класическия метод на пътуващата театрална трупа, така позната от италианските и френските градове – шапка за подкрепа на артистите, както и такса за посещение на ограденото пространство. По-добрите ще съберат повече в своята „шапка“. Шансът е, че благодарение на общия ни дигитален вход към „сцената“ потенциалът на артистите ще е по-висок от 200 или 300 души.

За истински добрите публиката ще е наистина десетки хиляди. В музиката и киното процесите на дигитализирана консумация са много напреднали и сегашната криза само ще катализират по-бързата трансформация към повече абонаменти към още повече платформи за филми и музика. Един изцяло нов свят, в който собствениците на киносалони и концертни зали ще трябва да се адаптират или да умрат.

Посттуризъм

Забавлението на маса също ще претърпи трансформации. То ще се превърне в сезонно забавление – ресторантите ще могат да сервират само на открито, само с дистанция между масите, само на малки компании. Баровете в мазета, безистени или други вехти пространства също няма да работят в обозримо бъдеще.

През зимата социализацията ни ще е възможна вероятно само помежду ни, на гости на приятели. Посещението на туристически атракции ще стане невъзможно за известен период от време.

От хотелите и забавленията ще оцелеят всъщност само луксозният сегмент хотели – там пространството изначално е в изобилие, няма толкова групови посещения, а по-скоро семеен тип туристи, като този тип гостилници ще могат да предоставят и тактични забавления със социална дистанция като голф, билярд, ски или частен плаж/частен лифт.

Масовият туризъм, какъвто го познаваме, с много хора в многоетажни хотели, използващи водни пързалки на морето или лифтове в планините, ще се промени радикално. До степен, в която може би никога няма да бъде същият.

Терминатор 2020 - Учителят - доставчик на по-добри специалисти 

В производството и земеделието автоматизацията е много по-напреднала, отколкото общественото мнение вярва. Но бъдещата посткоронна действителност вероятно ще завърши започнатото по-бързо, отколкото сме очаквали – намаляването на хората покрай поточните линии ще бъде нужно, защото няма как да има струпвания.

Хора пак ще трябва да наглеждат роботите, да ги поддържат и да ги настройват да вършат точно онова, което е нужно – но ще са нужни още по-малко хора, отколкото в момента. Складовете ще реорганизират пътеките за дистрибуция така, че човешката намеса да е само контролираща, но не и произвеждаща пакети, пълнеща кашони или лепяща етикети. Всичко това ще бъде вършено от машини в още по-голяма степен.

Което води след себе си и трансформация в потребителските навици. Голяма част от икономическото благоденствие на последните 20-30 години се дължи на повишеното вътрешно потребление на гражданите. Гражданите, поне за кратко, ще разполагат с по-малък разполагаем доход, за да купуват нови и нови вещи или услуги. Това ще се промени след преразпределението на новите роли на човеците в новата автоматизирана реалност. В която може би ще се окаже, че имаме нужда не от повече инженери, а от по-добри инженери. Не от повече готвачи, а от по-добри готвачи. От по-добри счетоводители, по-добри юристи, по-добри агрономи. Новата реалност е възможно да породи нарастваща нужда от повече заетост на по-добре платени специалисти в образованието и в медицината.

Победният ход на машините вероятно ще ни върне към красотата на хуманитарните науки – често подценявани в последните десетилетия, те може да преживеят ренесанс. Защото ще имаме нужда да бъдем по-добри хора и да се разбираме по-добре помежду си. Ще имаме нужда от нови учители, които да ни покажат по-доброто бъдеще. А то неминуемо в крайна сметка ще е по-добро. 

*Александър Бойчев е директор „Иновации“ в Investor Media Group. Мнението му е лично и не е задължително да отговаря на позицията на компанията, за която работи.