Десет грозни въпроса за сделката на ЧЕЗ*

Поради затишието напоследък можем да си помислим, че продажба на ЧЕЗ няма да има. Но член на кабинета отново коментира защо държавата щяла да влезе в сделката. Затова бих искал да задам десет въпроса сега, а не когато е късно.

1. Има ли сериозен човек в държавата, който да вярва, че купувач е г-жа Върбакова?

Всеки, който разбира от банкерство и сделки, знае, че фирма с подобен размер не може да бъде взета насериозно от ЧЕЗ, банки или управляващи. Следователно: не тя е купувачът. Инвеститорите вероятно са добре познати лица със софийски адрес.

2. Има ли сериозен човек, който да вярва, че управляващите не знаят кой е истинският купувач?

В София от години се готви огромна сделка. Ако допуснем, че управляващите дружно не са знаели за това, как щяха да реагират на новината? Ето варианти:

a)     „Вие се шегувате.“

b)     „Ало, ЧЕЗ, за туземци ли ни вземате? Не помните ли, че когато купувахте ЕРП-то през 2004 г., бяха допуснати само огромни мултинационални компании. Как си мислите, че е приемливо да замените Калифорния с Калофер? Да не би ако подобна фирма купи целия ЧЕЗ, това ще е приемливо за чешкото общество? Вашето правителство ще оцелее ли при подобен трус? Опитайте пак и като доведете най-голямата френска/немска/британска... фирма за купувач, се обадете.“

c)     „Ало, банките, откога давате стотици милиони кредити на фирми с капитал, по-малък от стойността на първия етаж на къщата на вашия директор? Къде криете обезпеченията или активите на истинските купувачи за стотици милиони?“

Не чухме подобни реакции. Вместо това има съучастническо мълчание. А ролята на държавната банка и нейното писмо? Следователно: който трябва, знае каквото трябва. 

3. Има ли сериозен човек, който да вярва, че ЧЕЗ са аматьори и ще подпишат такава сделка, без предварително да са получили одобрение от когото трябва?

ЧЕЗ е мултинационална компания с пазарна капитализация за над 10 млрд. евро. Навсякъде са в регулиран бизнес с особена политическа и социална чувствителност. Не им ли стигат ежегодните разправии за цените на тока, съмненията за надписани сметки, падналото правителство през 2013 г., че сега да си спретнат международен мегаскандал? ЧЕЗ едва ли са аматьори. Следователно: явно са получили одобрение от когото трябва.

4. Има ли сериозен човек, който да вярва, че държавата не може да спре лоша сделка?

В общия случай държавата не трябва да се меси в сделки между частни субекти. Не подстрекавам да се спира тази сделка, защото нямам информация за намеренията на истинския купувач. Не приемам обаче импотентната позиция, че „държавата нищо не може да направи“. Държавата не е лукова глава и може незабавно да се обади в Централна Европа и в две банкови централи. Тогава сделката се изпарява. Но не го прави. Следователно: не иска. Защо?

5. Без милионите на държавата сделката ще се случи ли? Възможно ли е истинската мотивация държавата да участва е да бъдат подпомогнати неидентифицирани (но само от нас) субекти да придобият ЧЕЗ с държавни пари?

Ако хипотетичните крайни собственици извадят стотици милиони, може и да се случи. Ако купувачът е само фирмата с размер на гореспоменатия първи етаж, категорично ще се провали, ако държавата не помогне с парите на данъкоплатците. Ако някой изхарчи държавните пари, заради обществен или заради олигархичен интерес ще го направи? Това е най-грозният въпрос и не ми се коментира вероятният отговор.

6. Има ли общо частната собственост с националната сигурност?

Телекомите са частни от 15-25 г. Трите ЕРП-та – от 2004 г. Оръжейни заводи, авиокомпании и хиляди други дружества също. Някои са препродавани, вкл. „варненското“ ЕРП. В развития свят повечето доставчици на услуги са частни. И къде е пострадала националната сигурност?

7. Откога хора от средите на ЕНП станаха по-големи популисти и посткомунисти от истинските такива?

Ако политик иска да национализира и да развива държавна икономика, нека си го напише в програмата и да влезе в социнтерна или направо в коминтерна. Парадоксалното е, че когато бяха няколко пъти на власт, социалистите и гараж не са национализирали, защото щяха да бъдат обвинени в реставрация на комунизма. Не смятам, че модерните хора в управляващата партия искат национализация. А кой тогава?

8. Каква е ползата на държавата от дял „над 34%“? При затруднение на ЕРП-то няма ли още по-голям риск държавата да трябва да финансира загуби? Имаме ли изобщо добре управлявани държавни фирми?

Мантрата, която не приляга на хора от ЕНП, е „държавата да контролира“. Не, миноритарният акционер нищо съществено не контролира. Държавата ще прахоса стотици милиони, а фирмата с размер на гореспоменатия първи етаж ще прави, каквото си иска. Управляващите ще кажат, че с над 34% може да се спре дружеството от ликвидация и т.н. Кой говори за ликвидация? В сегашните закони и в правомощията на КЕВР е много добре регламентирано какво се случва и какви мерки се предприемат, ако ЕРП има финансови затруднения или спре тока. Тези мерки нямат нищо общо с това дали държавата има дял или не.

Ако купувачът не се справя, държавата ли ще спасява дружеството в безкрайни размери? С 34% държавата не си купува полезен актив, а потенциално задължение.

Държавата, като е толкова добър собственик, защо не демонстрира управленски талант в БДЖ, Топлофикация – София, Летище София, Български пощи и АЕЦ Белене? Да не се връщам към 90-те години с Кремиковци, АК Балкан, Плама или Варненска корабостроителница. Ехо, популистите, дайте поне един пример за процъфтяла държавна компания след 1990 г.

9. Кой определи цената, на която би купила държавата? И за кого е добра тя?

Как държавата решава да национализира фирма за стотици милиони евро без оценка и конкурсна процедура? Ясно е, че сделката ще е изгодна за продавача. И за други неиндифицирани субекти. С парите на данъкоплатците. Апропо, някой знае ли стойността на сделката? За няколко дни тя набъбна от 320 на 360 и на 500 милиона евро. А парите, които трябва да се върнат веднага на кредиторите при смяна на собствеността? Като ще харчим повече, залагам на 800 милиона. Нали са държавни пари...

10. Тази национализация ли е най-лошото, което може да се случи? Не е ли това опасен прецедент?

Песимистът ще каже, че по-лошо от това няма. Оптимистът, че може и много повече. Щом хора от ЕНП създадат лош прецедент и се чудят как да обяснят по телевизиите защо държавата е по-добър собственик, какво да очакваме от бъдещи управляващи от всички цветове? Данъкоплатците да приготвят милиардите, за да може държавата да си напазарува авиокомпании, телекоми, хотели и заводи. Защо направо не си останахме в социализма?

Моите препоръки

·     Ако управляващите преценят, че купувачът е читав, да го оставят да приключи сделката, ако изобщо може.

·     Ако не е читав, да спрат сделката с държавнически методи.

·     Ако сделката се провали от само себе си, да обяснят на ЧЕЗ какъв е профилът на желания бъдещ собственик. За мен той трябва да е по-мощен от целия ЧЕЗ.

·     При всякакви обстоятелства да забравят за държавно участие. А пък ние, гражданите, ще забравим за опита им за забежка в особено големи размери.

Всичко по темата четете тук!

* Коментарът е на Николай Василев, бивш вицепремиер и министър на икономиката (2001-2003 г.) и на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.), и е предоставен ексклузивно на Investor.bg. Редакцията не се ангажира с мнението му.