Имиграцията ли предизвика Brexit?

Британските поддръжници на Brexit си спечелиха солидно доверие сред населението с твърдо изявените си критики спрямо имиграционната ситуация във Великобритания:

- Великобритания никога няма да може да контролира имиграцията в качеството си на страна членка на ЕС. Свободата на движение на работната сила дава автоматично право на гражданите на другите страни членки на ЕС да живеят в Обединеното кралство. Т.е. страната може да се радва на самостоятелен контрол върху имиграционния поток единствено, ако излезе от Евросъюза. Още през 2010 г. министър-председателят на Великобритания обеща, че ще понижи нетната миграция с десетки хиляди до изборите през 2015 г., но се случи точно обратното – броят на чужденците, влизащи в страната, се покачва драматично. С бежанската криза положението още повече ескалира и ясно показа, че ЕС е безпомощен да се справи с проблема.

- Публичните услуги са под натиск и са свързани със завишени публични разходи заради големия брой имигранти в страната. Макар че оценката на фискалното влияние на миграцията зависи от редица фактори и се различава според групата имигранти и техните характеристики, британските привърженици на Брекзит категорично са на мнение, че имигрантите ползват повече социални помощи и публични услуги, отколкото заплащат под формата на данъци, т.е. имигрантите имат негативен нетен фискален ефект. Трябва да се има предвид обаче, че нетният фискален принос от имигрантите зависи от състоянието на публичните финанси на страната. В дългосрочен план значение имат очакваните бъдещи миграционни потоци, очакваната норма на фертилност за имигрантите и за родените във Великобритания и други фактори [3]. Основната част от имигрантите в страната са в работоспособна възраст, което в по-дълъг срок означава, че тези хора ще се пенсионират, което ще създаде напрежение в разходната част на държавния бюджет. 

- Високата имиграция води до спад на заплатите за британските работници. В свое изследване от 2015 г. Английската централна банка установява, че увеличението на имиграцията е намалило трудовите възнаграждения на заетите в хотелиерството, ресторантьорството, чистотата и други сфери. Централната банка оценява, че ръст от 10 процентни пункта в дела на имигрантите води до спад на заплатите с 1,9 процентни пункта на работниците в посочените сектори от сферата на обслужването, отличаващи се с ниска или никаква квалификация [1]. Нископлатените работни места получават заплати, които са по-ниски от средната работна заплата в страната. Проучванията на Обсерваторията по миграцията в Обединеното кралство също показват, че притокът на имигрантите е оказал най-силен ефект върху нископлатените британци, т.е. той главно е засегнал разпределението на доходите в страната [4]. Този проблем се чувства особено силно в годините на икономическа криза. Изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показва, че увеличението на дела на имигрантите в работната сила в страните членки на ОИСР, включително във Великобритания, повишава безработицата в краткосрочен и средносрочен период (до 10 години), но няма съществено влияние в дългосрочен период [1].

- Точково-базираната система за имигрантите към Обединеното кралство следва да бъде разширена, така че да включат и тези, идващи от ЕС. Тази система е средството, което регулира имиграцията към Великобритания от страните извън Европейското икономическо пространство (ЕИП). Критика спрямо тази система е, че не поставя горна граница на броя на хората, които могат да се квалифицират съгласно установените точкови критерии (като квалификация, бъдещи очаквани постъпления, спонсорство, знания по английски език, разполагаеми средства за пребиваване). Също така системата не успява да осигури възможност на нискоквалифицираните имигранти от страните извън ЕИП, поради което рискува да създаде недостиг на квалифицирана работна сила в сектори като строителството и др.

В заключение може да се обобщи, че имиграционната ситуация във Великобритания се оказа изключително важен фактор за излизането на страната от ЕС. Още от 2004 г. с разширяването на ЕС със страните от Централна и Източна Европа се надигнаха бурни възгласи против новите държави членки. Великобритания даде право на жителите на тези държави на незабавен свободен достъп до британския пазар на труда и още повече интензифицира британския референдум за членството в ЕС. На 23 юни 2016 г. поданиците на Обединеното кралство взеха историческото решение да напуснат Евросъюза след 43 години членство в блока.

В ядрото на проблема е широко разпространеното схващане от публиката и полисимейкърите, че имиграцията във Великобритания е оказала чувствителни ефекти върху пазара на труда като цяло и върху заетостта и заплатите в частност. Фактът, че имигрантският поток доведе до по-ниски заплати на най-засегнатите работни позиции вследствие на конкуренцията, се оказа работещ мотив за излизането на страната от ЕС. Стереотипът на полския водопроводчик – широко използван като символ на евтината работна ръка – може вече да се счита и като символ на тази историческа промяна против европейското бъдеще на Обединеното кралство.

Използвана литература

[1] Jean, S. and M. Jimenez, “The Unemployment Impact of Immigration in OECD Countries”, OECD Economics Department Working Papers No. 563, OECD, 2007.
[2] Nickell, St. and J. Saleheen, “The impact of immigration on occupational wages: evidence from Britain”, Staff Working Paper No. 574 Bank of England, December 2015.
[3] The Migration Observatory, “The Fiscal Impact of Immigration in the UK”, Briefing, The Migration Observatory, 27 March 2015.
[4] The Migration Observatory, “The Labor Market Effects of Immigration”, Briefing, The Migration Observatory, 22 May 2015, updated 4 June 2016.