Как ще се отрази потенциален Grexit върху еврото?

Пет години след началото на дълговата криза в Европа, катализатор за която беше световната финансова криза, прераснала по-късно в икономическа такава, Гърция отново заема централно място в дебатите относно бъдещето на европейския валутен съюз. За разлика от 2010-2012 г. обаче основно внимание сега се обръща на средиземноморската страна поради факта, че другите държави от периферията на еврозоната (и не само) „успяха“ за момента да прикрият икономическите си проблеми, благодарение на цикличното подобрение в икономическата активност, водено основно от спада на цените на петрола и предоставените огрoмни количества монетарни стимули от страна на ЕЦБ.

Абстрахирайки се от това каква е вероятността Гърция да напусне еврозоната и какви са сценариите за страната в условията на собствена парична политика, ще се опитам да хвърля поглед върху потенциалните ефекти върху еврото и валутния блок след Grexit, пише Мартин Цанов от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП.

В краткосрочен план може да се очакват ефекти основно върху цената на еврото спрямо други валути, тъй като бъдещето на целия монетарен съюз едва ли ще бъде предрешено единствено от напускането на един неин член. Ефектът върху цената на единната валута не е лесно предсказуем, предвид множеството допълнителни фактори, които трябва да се вземат предвид.

В най-обозримо бъдеще най-вероятно цената на еврото ще спадне, заради несигурността, която ще предизвика прецедента Grexit. Повечето участници на финансовите пазари не обичат неизвестното и съответно има голяма вероятност в дните непосредствено след официалното обявяване на Grexit еврото да изгуби от стойността си, като този процес ще е съпроводен от силни флуктуации в търсенето на временна равновесна цена.

В допълнение излизането на Гърция от еврозоната ще доведе до допълнително наливане на стимули от страна на ЕЦБ с цел ограничаване на „заразата“ на финансовите пазари, а увеличаващия се баланс на ЕЦБ автоматично означава (при равни други условия) по-слабо евро.

В средносрочен план обаче цената на еврото ще зависи много от последиците от Grexit върху другите страни от еврозоната. Ако изолираме Grexit и приемем, че валутният съюз ще продължи да функционира нормално след загубата на един член, без това да има отражение върху другите членки, то напускането на южната ни съседка би трябвало да се отрази положително на еврото, тъй като единната валута ще „загуби“ един от „непослушните“ си членове.

Ако приемем, че цената на една валута (основно) отразява състоянието на икономиката, то Еврозоната ще бъде икономически по-силна без Гърция. Този ефект може да се разгледа и по-подробно през призмата на паричните потоци и тяхното влияние върху цената на една валута. Най-лесно това може да се види в текущата сметка на еврозоната, която се очаква да има по-висок излишък (респективно по-нисък дефицит) без Гърция, а това означава повече търсене за еврото от икономически играчи извън валутния съюз.

Ефектът от Grexit ще зависи не само от самото напускане (изгонване) на Гърция от валутния съюз, но и от евентуалните мерки в посока опрощаване на гръцкия публичен дълг. Въпросът тук е доста пипкав поради факта, че едно евентуално опрощаване на част от гръцкия дълг (МВФ вече официално изчисли, че дългът е неустойчив и има нужда от неговото намаляване) ще предизвика желание за подобни действия от страни като Португалия, Кипър, Ирландия, Испания, които също получиха финансова помощ по време на кризата. Това е трудно политическо решение, въпреки че от икономическа гледна точка на много от икономистите, запознати добре с икономиките на страните от периферията на еврозоната (тук изключение прави Ирландия), са наясно, че голяма част от заемите, раздадени от Тройката, няма как да бъдат изплатени в пълен размер.

Не трябва да забравяме и геополитическата страна на нещата и възможността Гърция да търси по-тесни връзки с държави от изтока, ако бъде изхвърлена от валутния съюз. Такъв тип взаимоотношения може да бъдат последвани и от напускане на ЕС (при едно допълнително радикализиране на избирателите вследствие на кризата предизвикана от преминаването към драхмата), за което европейските лидери със сигурност се притесняват и затова се стремят да запазят балансиран подход към Гърция.

С две думи докато в краткосрочен план цената на еврото може да поеме различни посоки на движение вследствие на Grexit (макар че най-вероятно ще поеме надолу), то в дългосрочен план нещата са много по-сложни и по-скоро може да се каже, че бъдещето на единната валута е заложено на карта.

Последните пет години на икономическа стагнация в еврозоната доказаха тезата, подкрепяна от много икономисти дълги години, а именно, че еврото е провален проект, поне под формата, в която съществува днес. Много икономисти биха защитили и тезата, че еврото ще работи, ако европейските институции успеят да внедрят механизми за директни фискални трансфери и добре работещ единен банков надзор.

Докато второто отчасти вече е факт (въпреки, че проектът за общ банков съюз, който се състои от три стълба едва ли ще просъществува в пълна сила), то е трудно да си представим как ще се имплементират директни фискални трансфери, предвид нарастващата опозиция в някои северни страни и набиращите сила евроскептични партии в Европа.