Какво става зад завесата на неотложните реформи в здравеопазването

Наскоро се завърнаха разгорещените дебати около реформите в здравеопазването. Но вместо разговорът да тръгне в правилната посока, а именно към темата за либерализация на пазара за здравно осигуряване, кривна и се насочи към пропастта на глобите и събираемостта, пише в анализ Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).

Тук не казваме, че проблеми със събираемостта на осигуровките няма – много групи от хора са на практика освободени от плащане на такива по един или друг начин. Наистина тревожното обаче е, че от създаването на Здравната каса насам финансирането на здравеопазването се е увеличило драстично, докато качеството на здравните услуги остава на същото ниво. В тази кратка статия ще разгледаме в много общ план какви са причините това да се случва.

При създаването на НЗОК през 2001 г. бюджетът ѝ е бил на стойност 628 826 100 лева, като до 2014 г. той е раздут почти пет пъти до около 2,8 млрд. лева. Би следвало да заключим, че качеството на здравеопазването в България от 2001 г. насам, дори отчитайки инфлацията, се е подобрило неколкократно – в аспектите на превенция на заболяванията, намаляване на смъртността вследствие на обществено значимите болести, увеличение на продължителността на живота, това обаче не е така.

За сравнение населението на България през 1989 г. е 8,9 млн., а през 2014 г. е спаднало до 7,2 млн., факторите за това са много: негативният прираст вследствие от намалената раждаемост (10 към 1 000 човека население) и високата смъртност (14,6 към 1 000 човека население) на населението над 65 г. възраст.

Друг фактор, отнасящ се до намаленото население е емиграцията, която е трудно измерима, поради това, че основните дестинации за това са в ЕС, а България е в граничен съюз.  

Смъртността при новородените е друг признак, спадащ към редуцирането на популацията,  която в сравнение с 90-те години (14,8 на 1 000) на миналия век е спаднала, но все още държи високи нива (9,4 на 1000 към 2011 г.). Съотношението между населението между 0 и 14 години (13,8% от населението) в сравнение с тази над 65-годишна възраст (18,8% от населението). Повишената смъртност в сравнение с изминали години при болести в топ 3 от финансираните от НЗОК клинични пътеки, а именно – болести на кръвоносната система (71 644 смъртни случая през 2012 г.), злокачествените образувания (18 299 случая през 2012 г.) и болести на респираторната система (3 974 случая през 2012 г.). Като ръст в последните години бележат злокачествените образувания (рак).

Как се харчи за здраве

Разковничето за изброените проблеми на здравната система се крие както в потребяването средствата от фонда на Здравната каса, така и в тяхното усвояване от болниците  Важно е да се уточни по колко различни начина всеки (с изключение на студентите, пенсионерите и освободените от плащания групи) заплаща за здраве в България. Следната графика може да разбули част от мъглата, обхващаща финансирането на здравните услуги в България:

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.