Oправдано ли е изобщо емитирането на нови външни дългове?

Преди около десетина дни стана ясно на широката публика, че правителството ще емитира нов външен дълг на стойност до 8 млрд. евро (приблизително 16 млрд. лева) под формата на облигации в рамките на периода 2015-2017 г. Тази новина поляризира коментаторите и обществеността на два лагера: защитници на дълга (предимно "десните" анализатори и интелектуалци) и критици на дълга (респективно, най-вече представени от "левите").

В този дебат обаче се пропусна същината на въпроса – оправдано ли е емитирането на нови външни дългове изобщо и какви са заплахите от това действие на правителството, пише свой анализ Даниел Василев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).

Както изтъкват някои от защитниците на новия дълг, част от него ще бъде насочена към изплащане на стари задължения. Според Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г., през тази и следващите две години ще се погасят дългове и ще се покрият разходите по обслужването им на обща стойност 14 млрд. лева, като остатъкът до 16-те млрд. би трябвало да отиде за изплащане на бюджетни дефицити.

Мнозина правилно посочват, че емитираният от предишните правителства дълг и лихвите към него, чиито падеж настъпва през 2015, 2016 и 2017 г., трябва да бъде изплатен и това е бюджетно задължение, от което няма как да се избяга. Също вярно е, че пазарните лихви, при които държавата емитира дълг, към средата на февруари са ниски – лихвата по 10-годишен дълг в евро е 2,25%, а лихвата по 2-годишен дълг в евро е 0,8%. Както и че не е задължително да се изтегли цялото количество дълг.

Според тези, които приемат идеята за дълга като благоразумна, чрез емитирането на нов дълг за следващите три години общото му ниво няма да се увеличи, а ще се задържи на същото равнище. Някои дори предполагат, че „може да се постигне спестяване на разходи за лихви именно заради новите емисии, които са с рекордно ниски лихви“.

Както се вижда от предвижданията в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г., въпреки номинално по-ниските лихви най-вероятно ще се случи обратното. Лихвите по външните дългове за периода се очаква да нараснат спрямо брутния вътрешен продукт, като ръстът им ще дойде точно от лихвите по външните дългове:

Източник: Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г.

Но въпреки, че по-голямата част от новия дълг през тази и следващите две години ще бъде разходена за покриване на стари задължения и дори ако прогнозите на икономистите се сбъднат (т.е. лихвите по дълговете спаднат), все пак имаме две възражения срещу безкритичното подминаване на бюджетните дефицити и емитирането на дълг като начин за погасяването на стари плащания.

Първо, идеята за бюджетни дефицити е нещо, което всеки пропазарно настроен би следвало по презумпция да критикува. По-голям държавен бюджет означава, че повече пари ще бъдат иззети от индивидите и преразпределени. Така на практика в реалната икономика – т.е. частният сектор, който е действителният производител на богатството – остават по-малко средства, при равни други условия. Посоката на това разпределение е най-вече към самата администрация и към непродуктивни и често популистки проекти, като санирането на панелните блокове, както и към свързани с властта фирми и организации. Респективно, защитниците на свободния пазар би следвало да бранят ходовете за либерализацията на пазара, а не да опитват да аргументират дълг, който просто ще увеличи неефективните политики на правителството на гърба на данъкоплатците и ще доведе до още по-голяма намеса на държавата в икономиката.

Второ, въпреки че дългът, който предишните правителства са натрупали, трябва да бъде изплатен на датата на падежа (както и дълговете, които ще падежират през 2016 и 2017 г.), това отново не е аргумент в подкрепа на поемането на още дългове. Дори и да се сбъдне предположението, че посредством новия дълг няма да се увеличи общото количество дълг към БВП – както прогнозират и данните на правителството – той все пак е дълг. Макар лихвите по него да са по-ниски от лихвите по други стари задължения те отново ще се поемат от данъкоплатците. С други думи и в този случай ще имаме изземане на средства от производствения сектор и от индивидите, които ще бъдат принудени да плащат заеми, които не са взели самите те и които най-вероятно ще се похарчат анти-продуктивно.

С други думи тук нямаме разрешаване на икономически проблем, а поддържането му – дотолкова, доколкото лихвите по държавните заеми са негативни за икономиката като цяло.

Освен всичко поемането на нови задължения не е единственият начин да се финансират стари такива. Правилното действие на правителството в случая – а и във всеки друг случай, когато става въпрос за дългове – би било да финансира старите си задължения като приватизира държавни предприятия, организации (например музеите и болниците), услуги (образованието, спестяването за пенсии и здравното осигуряване) или като спре част от безсмислените си и скъпи дейности, а не като продължи да облага данъкоплатците с дългове.

В полемиката около дълга не се чуха истински пропазарни предложения. Имплицитно се прокрадва идеята за точно обратното – коалицията между ГЕРБ и РБ най-вероятно ще абдикира от провеждането на правилни реформи, което е видно от заложените бюджетни дефицити за тази и следващите две години и от поемането на дълг за период от 3 години. А именно това е позицията, който би трябвало да защитават "десните" експерти, вместо да коментират как новият дълг ще е безвреден и дори полезен за икономиката: за намаляване на ролята на държавата в икономиката и редуциране на правителствените дългове върху плещите на гласоподавалите.