Гони ли България чуждестранните инвеститори?

Народното събрание прие закон, който ограничава чуждестранните инвестиции в български компании, притежаващи земеделска земя. Това дойде на фона на излязлата преди дни новина, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България са намалели със 7% през 2014 г., запазвайки тенденцията за слаб интерес към българската икономика от последните пет години. Още по-негативен сигнал дават данните за 50% срив в чуждестранните инвестиции в дялов капитал, като те достигат най-ниското си ниво от 1996 г. насам.

Тези новини показват, че чуждестранните граждани и фирми трайно са загубили интерес към инвестиции в страната ни, което едва ли е странно предвид продължаващата две години политическа нестабилност, скандалите в банковия сектор и слабия ръст на икономиката, пише в анализ Камелия Лазарова от Karoll Group. Данните за чуждестранните портфейлни инвестиции (които касаят под 10% участие в капитала), които БНБ предстои да публикува, вероятно ще потвърдят тенденцията за намален приток на капитали към страната ни.

Приетите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) въвеждат допълнителни пречки пред чуждестранните инвестиции в България. Според приетите текстове е незаконно чужденци извън Европейския съюз (ЕС) и Европейската икономическа общност (ЕИО) да притежават акции в български компании, които имат земеделски земи и гори, дори акциите на тези компании да се търгуват свободно на фондовата борса и да са достъпни за всички инвеститори.

Нещо повече, въвеждат се солидни глоби, които ще се плащат от… българските компании. По този начин не само показваме вратата на инвеститори от страни като САЩ и Канада, но и удряме местните компании – защото глобите ще ги плащат те. Независимо, че публичните дружества нямат никакъв контрол над това кой купува акциите им на фондовата борса.

Дали от недоглеждане, дали от пълно безхаберие за начина, по който функционират финансовите пазари, дали заради задкулисни интереси, под патриотичния мотив да запазим българската земя за българите всъщност наказваме точно българските компании, при това най-вече публичните, за които има най-високи изисквания за прозрачност и оповестяване на информация. Контролните пакети в тези компании обикновено се държат от български физически или юридически лица, а малка част от акциите се търгуват свободно на фондовата борса.

Първоначалната цел на промените в закона очевидно е била да предпази земеделската земя от офшорки. Приравнявайки обаче всички инвеститори извън ЕС и ЕИО към офшорките ще постигнем по-нататъшен отлив на инвестиции от страната, а за това сметката ще я платим ние – българските инвеститори и данъкоплатци. Тя ще пристигне първо при публичните компании, които притежават земя, защото те ще трябва да платят по 100 лв. на декар глоба за всеки притежаван декар земя, дори ако чужденци притежават една акция от тях. Глобата може да се налага на всеки три месеца, като вече става 300 лв. на декар. Така за броени месеци могат да се затрият цели бизнеси.

Най-логичната последица е цените на акциите на тези компании да понижат стойността си. А това ще доведе до загуби на всички акционери в тях – включително пенсионни фондове, които инвестират средствата ни за пенсия, взаимни фондове, които, макар и бавно, започват да придобиват популярност, и всички български граждани, които добросъвестно са закупили акции.

И понеже финансовият пазар е жив организъм, в който процесите са свързани, рискът за понижение на цените на акциите и на други компании е огромен, което ще удари и без това неразвития ни капиталов пазар и ще го направи още по-неатрактивен за чуждестранни инвестиции.