Несъмнено най-важното събитие на европейската политическа сцена в края на януари беше решителната победа на крайнолявата партия СИРИЗА на предсрочните парламентарни избори в Гърция. Въпреки че две места не достигнаха на партията за пълно мнозинство, на помощ се притече също толкова екстремистката (само че в другия край на спектъра) „Независими гърци“, която позволи на Алексис Ципрас да създаде кабинет и сам да заеме премиерския пост.
Повечето анализи на събитията около и след изборите се съсредоточават върху вероятността новото управление в Атина да изтегли страната от еврозоната и всевъзможните последствия от един такъв ход за Гърция и ЕС като цяло. Камерите и микрофоните са насочени към първите срещи на кабинета с ключови лидери на държави и международни организации.
Относително по-малко внимание обаче получава вътрешната политика на СИРИЗА, която – в случай, че предизборните обещания на партията бъдат изпълнени, обещава на Гърция сериозни неприятности. Национализациите, високите данъци и щедрите държавни харчове, изкуственото завишаване на заплати и социални плащания могат да разклатят и поставят на колене дори и силна икономика, която не е обременена със 175% публичен дълг и близо 26% безработица, пише в анализ за ЕКИП Адриан Николов.
Мнозина очакваха, че гръмките изказвания на лидерите на СИРИЗА са били най-вече с цел привличане на избиратели, а след изборите партията ще следва политиките, заложени от предишното управление на „Нова демокрация“, които постигнаха известен успех в привличането на чуждестранни инвестиции, приватизацията и стабилизирането на основните икономически показатели.
Първата седмица на управлението на крайнолявата партия обаче сочи точно обратното – имаме всички основания да смятаме, че правителството на Ципрас възнамерява да изпълнява програмата си, докато остане на власт. Само за седмица СИРИЗА успя да блокира приватизацията на електроразпределителното дружество PPC и най-голямото пристанище в страната Пирея, да закрие агенцията, която се занимава с приватизацията на останалите държавни активи, да забрани all-inclusive туризма и да заплаши един от най-големите инвеститори в страната – канадската Eldorado Gold, която се очаква да внесе над 1 млрд. долара в страната.
Това обаче е само върхът на айсберга на икономическите политики, които можем да очакваме от СИРИЗА. Прегледът на програмата и обещанията ѝ включва редица мерки, които, ако бъдат приложени, ще върнат Гърция към най-тежките дни на икономическата криза и ще отложат възстановяването и икономическия растеж.
Крайнолявата партия планира увеличение на данъците в редица сфери, благодарение на което да събере достатъчно финансиране за социалните си програми. Сред най-тежките увеличения са завишаването на данъка върху печалбите на фирмите до 45% и данъка върху високите доходи до 75% (видяхме това каква добра работа свърши на Франция), както и облагане на финансовите трансзакции, на „луксозните стоки“ и др. За по-добра събираемост СИРИЗА иска реално премахване на банковата тайна и забрана на трансакциите на офшорните фирми, както и забрана на операциите с финансови деривати.
В известен смисъл партията има право – завишаването на данъците е единственият начин за набавяне на свежи ресурси предвид планираната конфронтация с кредиторите на Атина, намеренията на рейтинговите агенции да снижат още оценката на страната и абсурдните лихви от почти 17% по краткосрочния дълг. То обаче ще доведе до допълнително затихване на и без това отслабналата икономическа дейност, особено в комбинация със спирането на приватизацията и свиването на инвестициите до „приемливите“ за СИРИЗА форми. Оригиналната програма на партията предполага голяма част от финансирането на Гърция да дойде от ЕС и дори да бъде променена функцията на ЕЦБ, така че да може да финансира държавни инвестиционни програми в страните от ЕС. Реакцията на водещите политически фигури на континента обаче даде ясно да се разбере, че такъв сценарий е малко вероятен.
В дългосрочен план СИРИЗА смята, че национализацията на банките и „създаването на публична банкова система“ е правилният подход. Неслучайно големите гръцки банки с държавно участие Piraeus и National Bank of Greece бяха сред фирмите, чиито акции се сринаха най-рязко след победата на партията. Същото важи и за всички „предприятия със стратегическо значение“, които следва да бъдат поставени под контрола на държавата и да се управляват чрез „демократично планиране“. СИРИЗА не обяснява точно какво представлява този тип планиране, но паралелите с централното планиране на комунистическите икономики са очевидни.
Социалните мерки, предложени от крайнолевите, са не по-малко обхватни. Те предполагат електроенергията да стане безплатна, да бъдат отворени огромен брой обществени кухни, семействата, които не могат да плащат ипотеките си, да получат намаление до 30% от вноските, безработните да получават 80% от предишния си доход като държавна помощ, държавата да предоставя безплатно здравеопазване. Не става ясно как ще се финансират всички тези дейности, освен чрез посочените по-горе завишения на данъците.
Сред по-опасните предложения на СИРИЗА е увеличаването на минималната заплата със 100 евро – дори и през 2014 г. младежката безработица в страната е малко над 50%, а увеличение в минималното заплащане на практика ще затвори пазара на труда за младите. Проблемите на безработицата партията на Ципрас иска да реши с обхватна програма за създаване на заетост, която да бъде финансирана от ЕЦБ, което в никакъв случай не е гарантирано.
Въпреки че един от основните източници на свежи средства е ЕС и досегашните кредитори на Гърция, СИРИЗА иска да предоговори отношенията си с институциите на съюза, а където те не отговарят на идеите на партията (ЕЦБ например), функционирането да бъде изменено.
Ако Гърция беше изолирана, „маловажна“ държава, управлението на СИРИЗА – което, предвид състоянието, до което представената комбинация от политики ще доведе икономиката на страната, няма да е особено дълго – щеше да послужи като пореден добър пример за това защо социалистическите/комунистически политики не работят.
В рамките на ЕС обаче победата на партията на Ципрас даде сигнал на редица други радикални националистически и социалистически партии (френската „Национален фронт“, испанската „Подемос“, германската АфД, че и българската АТАКА декларираха подкрепата си за новото правителство), че поемането на властта и прилагането на политики, характерни за тоталитарните държави на ХХ век, е не само възможно, но и постижимо.
По тази причина победата на СИРИЗА е заплаха за разумната и сдържана икономическа политика, доколкото в Европа е останала такава, а след нея най-вероятно победният марш на радикалите и популистите ще продължи с още по-големи сили, заключава Адриан Николов.
преди 9 години Само не разбрах, кой живвее наготово?Брюкселските зелки ли? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ами във вашата медия определено има страх от СИРИЗА :))) Страхувате се да не вземе да събуди и българския овчедушен народ ли?? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ем да деама щом това е на път да се превръща в общ евростандарт нека да не предприемат нищо, няма никаква опасност :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години хахаха е нали точно те са същите търтей отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Аз пък призовавам безидейните брюкселски бюрократи да покажат нагледно защо ТРЯБВА или НЕ ТРЯБВА да се страхуваме от евротъртеи и евромошеници свикнали да живеят все наготово. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Зад Сириза е НАРОДА на Гърция. Така, че заглавието трябва да е ..трябва ли да се страхуваме от НАРОДА на Гърция. Моят категоричен отговор е НЕ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Чиновниците в ЕС-ср трябва да се страхуват :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар