Ситуацията в Украйна като „политически кадаиф“

Големите компании с присъствие на руския пазар в момента трескаво пренаписват дългосрочните си стратегии за експанзия в Русия. При евентуални санкции от страна на Европа и САЩ от Кремъл заявиха, че ще последват незабавни реципрочни действия в посока национализиране на активи на чуждестранни компании. Путин със сигурност си затвори твърде много врати към Запад.

Досега руснаците използваха инвестиционни схеми през Люксембург за придобиване на активи в Европа. Няма никакво съмнение, че оттук нататък всеки долар с произход Русия ще бъде следен под лупа от страна на специалните служби.

Как може да се възползва България от тази ситуация?

Спомняте ли си за обещанията за газова диверсификация на страната след предишната „украинска газова криза“? Ние отново сме в трепереща поза. Не мисля, че Русия ще си позволи каквато и да било форма на „газови игрички“ през Украйна в момента. У нас, като вулкана Везувий, отново се надига темата „Набуко“

Това не е „българска тема“ в контекста на последните събития, а свръхнеобходима „европейска тема“. „Експерти“ с особено отношение към Русия заговориха за отлив на руски туристи през летния сезон. Това била причината да пледираме за по-меки европейски санкции спрямо Русия. Според мен ще стане точно обратното, ще имаме ръст на руските туристи.

Според неофициалната статистика руснаците са купили между 200 и 300 хиляди недвижими имоти в България. Тази бройка до голяма степен прави туристическия поток от Русия относително предвидим. Бас държа, че след изтрезняването от „победата“ все повече руснаци ще осъзнаят икономическия ефект от „синдрома Путин“.

Покупка на жилище в България е форма на застраховка срещу политическия риск в собствената им страна.

По-сериозни проблеми се очертават най-вече пред българския експорт към Русия и Украйна поради обезценката на рублата и гривната. Този процес ще продължи в краткосрочен и средносрочен план. Повишаване на лихвите от страна на Централната банка на Русия оскъпи значително валутните застраховки.

През следващите седмици предстои свръхактивност на европейските политици по отношение санкциите към Русия. Мисля, че в основата им ще присъства много повече икономическа логика отколкото политическа. Европа обаче осъзнава все по-ясно, че Путин не е надежден партньор в дългосрочен план.

Нали си спомняте, че в началото на конфликта Путин заяви, че Русия няма абсолютно никакъв апетит към Крим? Големият въпрос в момента е дали задаващата се рецесия в Русия ще повлияе съществено на икономическите процеси в Европа. Търговско-икономическо ембарго в контекста на глобализацията е невъзможно.

Между другото, Русия има изключително ниско ниво на държавен и публичен дълг спрямо брутния си вътрешен продукт. В краткосрочен план това дава известен аванс на властите в Русия. Не трябва обаче да забравяме за банкрута на Русия в края на миналия век.

Разбира се, че в момента и дума не може да става за сходен сценарий, но е видимо струпването на тежки гръмотевични облаци над Русия. Амбициите й за създаване на митнически съюз „Евразия“ е заложен на карта. Вече няма спор, че той сам по себе си представлява репродукция на СССР, което плаши.

В този контекст, разбира се, че България трябва изключително много да прецизира цялостната си политика за правене на бизнес с Русия в контекста на нейното непредсказуемо поведение. Нали разбирате, че проектът АЕЦ „Белене“ ще има коренно различен прочит след Крим. Нали разбирате, че това оттук нататък изобщо не може да бъде разглеждано като „български проект“.

Предстои нов прочит на европейската енергийна карта.