Трябва ли да се противодейства на увеличаващото се неравенство в благосъстоянието на хората по света? Каква роля трябва да играе държавата в такъв процес? Способен ли е пазарът сам да се справи с този дефект? Изпратете ни вашия коментар на info@invrestor.bg и може да спечелите новата книга на Джоузеф Стиглиц "Цената на неравенството"*.
Представяме ви мнението на студента от УНСС Люсиен Димов.
Неравенството в наши дни е световен проблем, който не може да се разреши без искането и настояването на обществото. Във вашата статия вие посочвате примери с частични решения като повишаване на работните заплати, повишаване на жизнения стандарт на хората. Да! Съгласен съм, че това е частично решение, но точно в малките и на пръв поглед незначителни промени се осъществяват подобренията. Наблюдава се мрачна тенденция, която се изразява в увеличаване на богатството на заможните хора и намаляването на богатството при бедните.
Казано накратко - бедните стават по-бедни, богатите стават по-богати! В теорията на публичните финанси съществуват различни измерители на степента на бедност в населението. Коефициентът на Джини и съпътващата го крива на Лоренц. Те отлично представят съотношението на бедни и богати. Той варира в стойностите от 0 до 1, като 0 означава пълно равенство в населението. По данни от 2013 г. коефициентът на Джини за България е към 0,45, което е сравнително високо.
Единственият начин за противопоставяне срещу неравенството в доходите е намесата на държавата. Ограничаването на монополи, олигополи е първата стъпка за постигане на целта. Монополните структури ограничават възможността към стремежа за съвършена конкуренция. Трябва да се създадат успешни държавни регулатори, които да контролират мониполите в страната. Но за тази цел правителството трябва да работи в интерес на обществото. В много страни ставаме свидетели на корупция на държавни служители, които предават интересите на страната,но това е друга тема. Ще оставим корупцията като негативен фактор.
Във всяка държава има проблем с разпределението на доходите, но навсякъде проблемите са различни и трябва да се наложат специфични мерки за предотвратяването им. Глобално решение не е възможно.Държавата трябва да осигури нормален начин на живот на гражданите си. Здравеопазването и образованието да са главни приоритети. Осигуряването на безплатно здравеопазване и образование е предпоставка за едно развито и интелигентно общество. Става въпрос за равен стартов шанс.
Държавният бюджет трябва да е максимално оптимизиран и да задоволява всички приоритети на правителството. Повишаването на заплатите, осигуряването на нормални условия за труд от страна на работодателите, като цяло всички възможни подобрения да са в интерес на работната сила, защото тя е движеща в икономиката. Сама по себе си държавата не може да действа без работническите сдружения, синдикатите. Те са представители на работната сила.
Пазарите не могат сами да се справят с проблема, защото по-голямата част се пада на монополистични организации. Възможността за прогрес е ограничена. Този дефект може да се промени само ако икономиката работи в условията на съвършена конкуренция, където няма бариери и ограничения, достъпът до информация е свободен. Но в реалността тази опция е трудно достижима. Икономиката е един голям цикъл, който много зависи един от друг елементи. Точно за това трябва да се правят опити за промяна от всички елементи.
* Наградата е предоставена от Ozone.bg! Специално за читателите на Investor.bg от Ozone предоставят 10% отстъпка на всеки, който поръча "Цената на неравенството" от електронния магазин. За целта в полето Промо-Код въведете INVESTOR-78 при поръчката. Доставката на всички поръчки е напълно безплатна!
преди 10 години Помня времето, когато бях млад и *** студент по икономика. Ама в моя защита ще кажа, че това беше доста преди последната голяма криза. Затова този млад господин няма оправдание. По конкретно - интервю-то е като контролно какво е накълвал човека от учебника. Мотамо теориите ги знае, знаем ги и ние, знаят ги и тези по-горе .. ама как мама му стара никога не ги рпиложиха... примерно това което студента ни обяснява за монополите и олигополите... как така теорията е толкова ясна, а монополите цъфтят и вържат.... ето това е темата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Проблемът при борбата с неравенството е, че всички опити то да бъде премахнато водят до един и същи резултат - вместо да станат еднакво богати, хората стават еднакво бедни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ограниченията за освобождаване от работа, е една от най големите глупости, до която е стигнало съвременното общество! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Има и други спорни моменти в дейността на синдикатите. Например, спорно е дали ограниченията за освобождаване от работа са в интерес на работещите защото същите тези ограничения спъват наемането на нови хора и създаването на нови работни места. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "Сама по себе си държавата не може да действа без работническите сдружения, синдикатите. Те са представители на работната сила."---------------Това е доста неточно твърдение (и остаряло клише)! Вярно е, че в някои отношения синдикатите са представители на работната сила, но по отношение на най-важното - заплащането, синдикатите са враг номер едно на работещите защото лобират и натискат за по-високи осигуровки, а с това намаляват реално разполагаемия доход на работещите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар