Прихваща ли Европа „японския синдром“?

Икономическата система в Европа е конструирана по начин, който я прави напълно зависима от банковото кредитиране. Икономическата система в САЩ е зависима от финансирането предимно от фондовите пазари. В Япония основният играч винаги е била държавата.

Според някои експерти линеещата инфлация в Европа твърде много започва да прилича на ситуацията в Япония. Прихвана ли Старият континент „японския синдром“?

През последните повече от 20 години той най-кратко може да бъде дефиниран по следния начин: „Икономика, която функционира при изключително ниско ниво на местно потребление, нулева инфлация и високо съотношение на държавния дълг към брутния продукт“. Това според вас валидно ли е вече и за Европа? Според мен по-скоро да.

Трябва да споменем и факта, че дезинфлацията се явява кризисен проблем за периферна Европа. Имам предвид Гърция, Испания, Португалия и Италия. Високата инфлация по принцип като негласно правило изтрива част от държавния дълг.

Казвам го с всички условности и с ясното съзнание, че не е казано по най-точния начин. За месец октомври инфлацията в страните, спадащи към еврозоната, е 0,7% на годишна база. Това е най-ниското й ниво от четири години насам. Търговците на лихвени инструменти започнаха да дисконтират, че нивото на лихвените проценти ще продължава да пада до 2015 година. Това определено е новина за финансовите пазари, но като цяло е лоша новина за политиците. Казано в прав текст, това означава вяла икономическа активност.

Какви изводи можем да си направим на базата на гореописаните тенденции?

Почти ясно се очертава тенденцията, че заложеният ръст от 1,8% в макроикономическата рамка на бюджет 2014 в България няма да бъде изпълнен. Европа е най-големият икономически партньор на страната ни и това неминуемо ще се отрази върху експорта.

Както знаем, от Министерството на финансите считат, че икономическият растеж за 2014 г. ще дойде най-вече от увеличаване на експорта. Това изглежда като свръхоптимизъм към настоящия момент.

Брюксел наложи на Франция и Испания изискването до 2015 г. да постигнат бюджетен дефицит под 3% от БВП. Франция видимо се разбунтува неофициално, залагайки на дефицит в размер на 3,7% за 2015 година. Испания просто натисна копчето „игнорирам“ по отношение на брюкселската препоръка и залага в своите бюджетни прогнози дефицит от 5,9% за 2014 г. и 6,6% през 2015 година.

Отново бих акцентирал, че ако не се отпуши банковото кредитиране, фискалните мерки ще бъдат свръхнеефективни. Банките трябва да бъдат оставени на спокойствие. Останалото е въпрос на технически похвати.

При нов спад на лихвените проценти, което по-скоро ще стане, някои европейски правителства могат да бъдат изкушени да действат на принципа на „най-малкото съпротивление“, в смисъл, че ниските лихвени нива ще ги изкушат да изтеглят нови заеми, а не да се концентрират върху провеждането на политики за истински структурни реформи.

Няма никакво съмнение, че Германия е правилният пример: безработицата там е на рекордно ниски нива от 20 години насам, с пращящ от здраве експортен сектор и балансиран бюджет.

Един от най-важните търговски партньори на страната е южната ни съседка Гърция. Там нещата изглежда от зле по-зле. От юли месец цените на всички стоки падат. Според Дани Гелей от консултантската фирма „Фатом“, базирана в Лондон, „комбинацията от нисък икономически растеж и дезинфлация е гаранция за връщане на икономическата криза“.

Тези думи звучат повече от притеснително, но в тях определено има икономическа логика.

Какво може да направи България в момента, за да се адаптира към новата прогноза за икономическия растеж на Стария континент?

Определено най-адекватното решение е експортна диверсификация. Държавата трябва да отвори вратите на азиатските пазари за български стоки с цената на всякакви политически похвати. Вътрешното потребление ще остане вяло, а от европейските ни търговски партньори не можем да очакваме какъвто и да е осезаем ръст.

И така, напред към Азия!