Няма „грешен пазар“, има само „грешно решение“

На 22 юли БНБ проведе аукцион за продажба на 10-годишни държавни ценни книжа. Сумата, предложена на инвеститорите, беше 50 милиона лева. Преди две седмици направих прогноза, че на база текущата политическа обстановка и колебливите послания от страна на Министерството на финансите доходността по тази емисия ще надхвърли 4%. За съжаление този сценарий се случи. Не бих давал каквито и да било препоръки на експертите от Министерството на финансите, но определено тяхното поведение е смущаващо.

Защо?

Първо, защото рязкото спадане на активността на вторичния пазар на държавен дълг бе категорично доказателство, че апетитът на търговците за български държавен дълг драстично е намалял. Доколкото знам, досега не е имало среща между първичните дилъри и министъра на финансите.

Смятам, че министър Чобанов е добър икономист със сериозни теоретични познания, но определено е видима липсата на практически опит в управлението на държавния дълг. Инвеститорите искат основно две неща – спокойствие и ухажване. Симеон Дянков бе известен сред банковата общност със своята арогантност, която често пъти преминаваше всякакви норми. Ексцентричното му поведение трудно може да бъде определено като „експертно“.

Актуализацията на бюджета просто задължава министър Чобанов да води отворен диалог с инвеститорите. Ако погледнем внимателно резултатите от последния аукцион, ще видим, че коефициентът на покритие е бил едва 1,17 пъти. Заявените поръчки са били едва за 58,4 милиона лева. Това е почти рекордно нисък интерес от страна на инвеститорите.

Последвалото съобщение от страна на Министерството на финансите, че аукционът се отменя поради технически проблеми на отделни участници, е също толкова странно. Поръчките на „тези“ участници са били за около 15 милиона лева, което определено нямаше да промени съществено резултатите от аукциона.

Второ, по една или друга причина този определено провалил се аукцион трябва да бъде като сигнална лампичка оттук нататък за Министерството на финансите. Предстои падежът на „земеделските“ облигации в размер на 800 милиона лева през август. Планът на Министерството на финансите е тази емисия да бъде подновена. По всяка вероятност това няма да бъде проблем, но въпросът е на каква цена.

Нямам абсолютно никакво съмнение, че дилърите отново ще „тестват нервите“ на финансовия министър, както и че Министерството на финансите няма да отмени поръчките независимо от цената, която ще предложат инвеститорите.

Моята препоръка е предварително да се проведат разговори с основните инвеститори в тази емисия, за да няма неприятни изненади. Импровизацията на финансовите пазари винаги води до негативи. Успехът преминава през усилена предварителна подготовка. Според министъра на финансите държавата ще се обърне към международните финансови пазари за пласирането на държавен дълг в размер на един милиард лева. Външната конюнктура в момента определено е твърде комлицирана. Тя няма нищо общо със средата по време на пласирането на „Дянковите“ облигации преди една година.

Бразилия, Китай, Индия, Турция и Русия са държавите, които предопределят инвеститорския интерес към така наречените нововъзникващи пазари, а сред тях е и България. Докато през 2012 г. това бяха регионите с най-голяма притегателна сила за международните капитали, в момента се забелязва видимо отдръпване. България няма да има проблеми с пласирането на еврооблигации, но правителството трябва да бъде готово да заплати значително по-висока цена. Точно поради тази комлицирана ситуация – отдръпване на инвеститорите от нововъзникващите пазари, сериозната предварителна подготовка е предопределяща за успеха.

Нарастването на политическия риск ще направи инвеститорите още по-внимателни. Подготовката на тази емисия ще отнеме между четири и шест месеца. Най-доброто решение е Министерството на финансите да се обърне към местните банки като водещи мениджъри. Миналата година Дянков въз основа на някакви странни критерии дискриминира родните банки при пласирането на евроемисията. Това – в прав текст казано – струваше десетки милиони евро на българските инвеститори, тъй като стана ясно, че основната концентрация на тези облигации беше в ръцете на местни играчи. Избирането на правилната алокация при пласиране на държавен дълг е важна, но в момента смятам, че най-важният критерий трябва да бъде единствено цената.

Остава малко повече от един месец, през който ще започне обсъждането и на бюджета за 2014 г. Ако предположим, че кабинетът „Орешарски“ ще бъде вносител на този бюджет, важно е да се види какъв размер на дефицита ще бъде заложен. Както всички знаем, бюджетен дефицит означава повече държавен дълг. Ако държавата навлезе в спиралата на по-висока цена на финансиране при емитиране на държавен дълг, това неминуемо ще се отрази и върху цената на корпоративните кредити. Този процес обаче като че ли започна. Министър Чобанов трябва да знае едно – че няма „грешен пазар“, има само „грешно решение“. Отменянето на аукцион е политика, която трябва да бъде прилагана изключително рядко. То дава негативни сигнали, защото показва разминаване между очакванията на емитента (държавата) и инвеститорите, което пък означава само едно – липса на диалог. Нали видяхме вече какво означава липсата на диалог, макар и на политическо ниво.