Проактивните хора – изискване на новото време

Материалът е публикуван първоначално в страницата на Brain Workshop Institute. Автор: Евелина Проданова

Какво означава да бъдем проактивни и да инвестираме в себе си? И защо това е толкова дискутирано в информационното пространство? Дали е единствено в полза на компаниите или има причина, скрита някъде по-надълбоко?

“Инвестиции” - терминът се използва в търговската дейност, но напоследък придобива все по-голямо приложение и като че ли с цел да се избегне думата “разход”. Хората започват да си мислят, че стане ли дума за инвестиция – то е по-скоро загуба на пари, но казано по заобиколен начин.

Има и добри, истински инвестиции. Такива, които дават насреща, от които печелим и то много повече от материални облаги. Те, материалните придобивки, следват след време, но като дръпнем чертата и калкулираме всичко друго остават на заден план. Тези инвестиции ни дават стимул да живеем, те са ни необходими. Или поне на част от хората ...

Една от тези истински инвестиции е именно в себе си. Светът ни е толкова динамичен, бързооборотен, че дори понякога не можем да му смогнем на темпото. Дали образованието ни е добро или не, няма да коментирам. Или още повече, кое е най-доброто образование. Ако човек има желание да учи, то може да получи наистина добро образование, независимо къде се намира.

Университетите ни предлагат куп програми, които да отговорят на нашите интереси. Вярно е, че винаги ще го има този университет, който е извън граница и който е по-добър, с по-завишени критерии и с повече възможности за студента, но който е ужасно скъп и по причини все не сме могли да стигнем до него.

При така създадените обстоятелства най-доброто решение е да вземем най-доброто от това, което имаме и после да вземем още малко. Ще си позволя да изразя голямото си несъгласие, че в България не може да се получи добро образование. Можем!

Но за да стане един човек специалист, било то в България или не, се изисква по-голяма инвестиция от негова страна – изразява се във време и усилия. Нито един университет по света не ни прави “мастъри” в която и да е дисциплина след 3 или дори 5 години учене. Изисква се много ровене в книгите, изследвания и практика, която, разбира се, е свързана с личното време, допълнителното учене и много, много допълнителни усилия. Ето това е добрата инвестиция.

И тук стои вечният въпрос – кое е по-важно - теорията или практиката?

Обявите за работа като че ли оборват твърденията на учителите и професорите ни, че е необходимо да сме добри ученици, студенти, да сме отличници и после ще имаме много отворени врати, толкова възможности, че да се чудим коя да изберем. Във всяка от тях пише 1-2 години опит на подобна позиция, за по-висшестоящите опитът започва от 5 години нагоре.