Защо трябва да се радваме, че не сме член на еврозоната - втора част

3/ Фонд за изкупуване/прехвърляне на дългове (redemption fund)

От комюникето не става много ясно как точно ще работи този фонд; единственото, което се подразбира от текста, е, че към него ще се прехвърлят дългове на закъсали страни срещу твърд ангажимент (т.е. програма) за реформи.

Още едно изключително опасно предложение – може би вече не е нужно да споменаваме, че и този фонд, ако започне да работи, ще създаде огромен морален риск. Страните в еврозоната вместо да се стремят да намалят разходите си, да погасят старите си дългове и да не взимат нови, спокойно ще продължат да взимат заеми. Защото дори и да достигнат неустойчиви нива на дълга, ще имат на разположение този фонд, на който ще могат да прехвърлят дълговете си срещу скромната цена от „ангажимент за реформи”.

Фалитът по този начин изобщо се изключва като опция, което пък автоматично отваря вратата за недисциплинирано поведение от страна на правителствата.

4/ Последното предложение не е ново; то предвижда емитирането на общи европейски облигации (краткосрочни, със срочност от 1-2 години).

Аргументацията на ЕК е, че пред-кризисният период на ниски лихви за всички страни в еврозоната е отминал и сега някои страни трябва да заемат на доста по-високи лихвени нива. Очевидно на ЕК много ѝ се иска да върне доброто старо време, но това, което пропуска, е, че пазарите имат добра причина да заемат средства на някои страни по-скъпо. Тази причина се нарича кредитен риск и е един от фундаментите на кредитния пазар въобще. 

Емитирането на общи облигации би бил още един фактор за морален риск, т.е. страните с по-големи дългове ще бъдат насърчавани да взимат нови и нови заеми, защото това няма да им струва толкова скъпо, колкото предполагат техните т.нар. фундаментали. В крайна сметка едни такива облигации само ще спомогнат за увеличаване на дълговото бреме в еврозоната, като сметката, която ще се плаща от финансово отговорните и здрави страни, би могла да нарасне неимоверно и да повлече и тях в пропастта.

Ако трябва да обобщим, предложенията за „реформа” на еврозоната в средносрочен план не се различават особено от краткосрочните мерки – засилват моралния риск и създават предпоставки за увеличаване на дълговото бреме, вместо за неговото намаление. Предвид техния по-голям мащаб и „размах”, обаче, те са значително по-опасни.  

Какво е вашето мнение? Трябва ли България да бъде част от еврозоната и опасни ли са мерките, които се предлагат във валутния съюз за борба с кризата? Очакваме позициите ви на info@investor.bg!