Защо трябва да се радваме, че не сме член на еврозоната - втора част

След като коментирахме предложените краткосрочни мерки за спасяване на еврозоната, залегнали в Комюнике на ЕК за „дълбок и истински икономически и паричен съюз”, тази седмица ще разгледаме средносрочните предложения.

Голяма част от мерките в документа вече се обсъждат на ниво Съвет на министрите, като на 13 декември беше одобрено едно от основните краткосрочни предложения в него, а именно - създаване на общ централизиран надзор над банките в еврозоната в лицето на ЕЦБ.

Предвид това считаме, че тази серия от коментари по плана на ЕК е навременна и нужна и за българското общество. Най-малкото, защото България като член на ЕС би следвало да се интересува накъде отива еврозоната. Освен това страната ни, при подписването на присъединителния договор за ЕС, е поела, макар и принципен ангажимент да стане член на валутния съюз в бъдещ момент.

Може би най-противоречивите предложения на ЕК се крият именно в средносрочните мерки. Последните предвиждат следното:

1/ Подсилване на бюджетната и икономическата координация след нужните промени в договора за ЕС.
Това, което има предвид Комисията, е да има право да задължи страна-членка да ревизира проектобюджета си или решения по изпълнението на бюджета, ако те противоречат на задълженията за бюджетна дисциплина.

За да има предписанието на ЕК задължителен характер, обаче, е необходимо първо да се направят промени в основните договори на ЕС . Освен това се предлага на европейско ниво (разбирай Комисията) да се предложи и изиска хармонизиране на националните закони за устройство на бюджета и да се атакува пред Европейския съд неизпълнение на хармонизацията.

Изключително опасно предложение, което би дало на Комисията неограничени правомощия за вмешателство в националния бюджетен процес. Липсата на бюджетната дисциплина би могла да се наказва по друг начин – например, с лишаване от европейски фондове или просто с високи парични глоби, които се налагат бързо и ефективно.

Намесата в бюджетните политики, освен че би представлявала грубо вмешателство в националната икономическа политика, би увеличило още повече административната машина на ЕС. Прегледът на 17 или повече проектобюджета, писане на предписания за промени, където е необходимо, срещи, комуникации, непрекъснатото следене за бюджетното изпълнение – всичко това ще изисква нова армия от европейски чиновници със съответния бюджет.

2/ Отделен „фискален капацитет” (разбирай бюджет) за еврозоната

Предлага се „фискалният капацитет” да се финансира със собствени средства, т.е. да е отделен от бюджета на ЕС. Как точно ще се финансира към момента не е ясно, но очевидно това ще бъде по един или друг начин за сметка на страните в еврозоната. Това е втората предложена мярка в комюникето, която предвижда създаването на фонд/бюджет.

Ще припомним, че в краткосрочен план се предвижда създаването на т.нар. механизъм за разрешаване проблемите на банките (Single Resolution Mechanism), който също трябва да разполага с ресурс, за да финансира спасяването на банките. Очевидно ресурсът за всякакви спасителни операции – било то на банки или на държави в ЕФФС и ЕМС не е достатъчен и се мисли за варианти как да се увеличи.

Наличието на прекалено много такива спасителни бюджети и фондове от една страна, създава предпоставки за по-неразумно поведение, а от друга - товари с нови финансови ангажименти страните в еврозоната, сериозна част от които и без това изнемогват под текущите си разходи, т.е. не разполагат със свободен бюджетен ресурс.