Енергиен автогол за България

В дългосрочна перспектива след 2030г. е твърде вероятно националната ни газова инфраструктура (отдавна построена и носеща солидни приходи) да „пресъхне“, а „Южен поток“ да заеме нейното място. Освен ако, разбира се, този срок до 2030г. не бъде допълнително съкратен от някое следващо сервилно правителство. Какво ще стане тогава с „Булгартрансгаз“, националният ни газопреносен оператор? Най-вероятно ще стане жертва на подписаните през миналата седмица споразумения.

Каква е историята с прословутата „отстъпка“ в цената на газа от 20%? Първо, реалният ефект за крайните потребители едва ли ще надхвърли 5-7%. И това се признава от официални лица. Скорошното намаление от 11% пък се оказа реално от 0,67%, т.е. парата отново отиде само в свирката. Но ние пак забравяме голямата картина. През последните три години и половина цената на природния газ в България се повиши два пъти.

На този фон 5-7% (които в един момент могат да бъдат стопени от поредното изстрелване на цената на долара) са много слаба утеха за битовите и индустриалните потребители. Впрочем едва ли за същия този период има друга стока или услуга, която да е поскъпнала два пъти. А не забравяйте, че индексирането цената на газа с тази на петролни деривати се запазва. Което означава, че България остава закрепостена към старата формула във времена, когато навлиза индексиране с цените на спотови пазари. Страната ни пак се оказа сред най-слабите ученици.

Отново напомняме че проектът се движи отзад напред. Т.е. първо се заковава (по непрозрачен път) една колосална цена от 3 308,65 млн. евро и някаква норма на възвращаемост. Това обаче става без да е изготвен икономическият модел, включително без да е договорен точен размер на транзитната такса. Освен това не е осигурено финансирането, т.е. не е ясна цената на ресурса, лихвата.

Не е ясно дали ще я има и клаузата „доставяш или плащаш“, която да стабилизира проекта и да направи паричните потоци прогнозируеми, както е при „Северен поток“. Как тогава предварително може да се калкулират крайна цена и норма на възвращаемост? Явно е лесно, когато искаш да „усвоиш“ толкова голяма сума пари.

Затова проектът трябва да бъде върнат към нормалността и изпълнен по правилен начин. Това означава да бъде проведен международен конкурс за избор на изпълнител, а цената да бъде определена на база ценовите оферти на кандидатите. Само така може да се гарантира оптимална цена, а не предварително и непрозрачно залагана. За съжаление, за това е сякаш малко късно, защото всички потенциални изпълнители бяха някак предварително ориентирани за очакванията и желанията на възложителя.

При „Южен поток“ обаче не ставаме свидетели на такава последователност. Явно идеята е да бъдат похарчени едни пари, а основната концепция е българската отсечка от трасето да бъде изплатена от пропуснатите ползи за българската страна. Все пак може би все още има шанс проектът да бъде поставен на едни здрави и нормални основи.