Пазарен принцип и свободна конкуренция – магическото хапче за здравната система

Големите компании осигуряват служители си в частни здравноосигурителни компании, но това не ги освобождава от вноските към здравната каса (160 лева при максимален осигурителен доход).

Търсейки решение на задачата, нека не забравяме, че добрите специалисти никога няма да се съгласят да работят за унизително заплащане . Да не забравяме също, че хората искат качествено здравеопазване, както и да не забравяме онези 2 милиарда лева, въртящи се по канали, различни от здравноосигурителната система.

Макар тази задача дълго време да ни бива представена като нерешима, решението може би е по-лесно отколкото предполагате. Магическото хапче се нарича пазарен принцип и свободна конкуренция.

Нека здравноосигурителната система се отдели от системата на здравеопазването и да се осигурят условия за свободно предлагане на медицински и осигурителни услуги.  В момента такова няма, защото пазарът е изкривен от това, че държавните болници разполагат със сгради и апаратура, за която частните клиники трябва да плащат и съответно да калкулират в цената за крайния потребител (в с случая пациента).

Монополът на здравната каса пък е гарантиран със закон. Нека се създадат условия за конкурентно предлагане на осигурителни услуги (така нареченото „демонополизране“ на здравната каса). В условията на свободен пазар едва ли някой здравноосигурителен фонд ще позволи средствата му да се източват. 

Нека държавните болници бъдат приватизирани и здравните заведения да закачат своите тарифи – такива, каквито да им гарантират доходи, с които да могат да наемат добри специалисти. Нека тогава и здравните фондове дадат своите оферти - при каква вноска какъв максимален разход могат да покрият. Неизбежно ще се появят пазарни играчи, атакуващи както нишата на най-високото качество, така и нишата на най-ниската възможна цена.

Проблемът на един такъв подход е, че голяма част от хората няма да могат да ползват адекватна здравна помощ – или поради липса на доходи, или поради нашия си български манталитет да мислим за проблема едва тогава, когато ни дойде до главата.

За тях държавата, както й е вменено по конституция, може да осигури социално здравеопазване, покриващо минимален пакет услуги в лечебните заведения с най-ниски цени на пазара. И нека това се нарича социална помощ за социално слаби граждани.

Човек със собствено жилище, автомобил и вила, трудно би попаднал в графата „социално слаб“. Нека хората, ползващи такива социални пакети, са на ясно защо качеството на услугата е ниско и да не предявяват допълнителни претенции.

Ако подобен подход е неприемлив за обществото, е редно да се запитаме каква задача точно решаваме. Ако задачата е как хората да не плащат или да плащат символично и в същото време да получават качествена здравна помощ в модерни лечебни заведения и от квалифицирани специалисти – е да, тогава задачата е нерешима и не би могла да се окачестви по-точно от лов на маймуни с трици.

Какво е вашето мнение - как трябва да постъпи държавата, за да гарантира събираемост на вноските и достатъчно като количество и качество услуги на плащащите. Очакваме мненията ви на info@investor.bg