Пазарен принцип и свободна конкуренция – магическото хапче за здравната система

Пазарът на труда се влияе пряко от предлаганото заплащане. При стартова заплата за специализант от 390 лева у нас и например над 2000 евро в Германия, е ясно кои студенти остават в България и продължават да се занимават с медицина. От друга страна медиите непрестанно ни заливат с новини за поредния вид източване на касата, нерегламентирано плащане, избор на екип и т.н.

Налага се разбирането, че лекарите разполагат с огромни доходи. Това е вярно за част от тях, но не за всички. Създава се порочен кръг – хората не желаят да плащат осигуровки защото имат нагласата, че после трябва да доплащат. Лекарите, прибиращи пари под масата, най-често не са най-добрите специалисти и хората не са доволни от работата и отношението им.

Усещането допълнително се усилва отново от медиите, където едва ли не всеки смъртен случай в болница се изнася като лекарска грешка. В тези твърдения разбира се има част истина, защото сечението на добрите лекари и тези, които прибират пари под масата, е относително малко множество, а способните лекари, съгласни да работят за подигравателни доходи, си е направо празното множество, което пък няма как да не се отрази на реалната статистика за лекарските грешки.

В резултат на всичко изложено до тук, смея да твърдя, че и здравната система и здравноосигурителната система са пред колапс. Едната поради тоталното обезкървяване и липса на специалисти, другата поради категоричното нежелание на хората да плащат без да имат гаранция както за наличието и качеството на услугата, така и за крайната и цена.

Предлаганите от това, а и от предишните правителства решения, са все повече рестрикции, глоби, наказания. В обществото пък открито се коментират идеи за гражданско неподчинение и саморазправа с лекарите.

Глобяване на болниците докато спрат да надписват пътеки, студентите по медицина да трябва да заплащат обучението си преди да емигрират, преследване на некоректните платци с целия натиск на държавния апарат – всичко това са реактивни действия, целящи да предотвратят последствията, без да адресират причините. 

Едва ли хората биха били доволни, след като държавата изсмуче още малко пари от останалите в България българи, които да потънат в неефективната здравна система. Едва ли и пациентите биха искали да ги лекуват онези специалисти, които могат да бъдат наети с предлаганите в момента заплати.

Обществото ни е узряло до идеята за индивидуални партиди при здравните вноски. При това положение обаче, ще се окаже, че голяма част от хората със символичните вноски, които правят, не могат да получат повече от символично здравеопазване, а и да не забравяме принципа на солидарността – някои хора се нуждаят от лечение на стойност по-голяма от вноските, които са направили.