Сребърният фонд – много приказки, малко идеи

Дискусията за Сребърния фонд продължава да вълнува читателите на Investor.bg. Досега публикуваните мнения може да проследите тук. Сега е ред на позицията на Антон Евстатиев.

Актуалният спор за т.н. Сребърен фонд може да се определи като ожесточен, изострен, популистичен или по много други начини. Вглеждайки се в реториката на спора, използваните термини, опирането на факти или интерпретирането на процесите, можем да видим, че тази дискусия е малко експертна и още по-малко конструктивна.

В спора взеха участие министър-председатели, финансови министри, институции като ЕЦБ, БНБ и министерство на финансите, много асоциации и организации и всичко това бе надлежно отразено и коментирано от много медии с различна компетенция по този въпрос.

Въпреки тази експертна мощ в дискусията преобладават прорукувания за „вземане“, „изхарчване“, „пропиляване“ и какво ли още не на парите от фонда.

Едни виждат опасност държавата да фалира (макар някои от тези хора да имат претенции на бъдещите избори), от БНБ се притесняват за макроикономическата стабилност, от ЕЦБ за изкривяването на пазара, докато правителството и някои организации виждат възможност за подобряване на ликвидните позиции на държавата и икономиката, както и осигуряване на по-голяма доходност на фонда.

И разбира се, винаги се стигаше до заключението, че предстои финансов армагедон, макар никой да не изяснява конкретните заплахи, просто се говори за повсеместна катастрофа.

Никой обаче не забеляза, че темата за инвестициите по своята същност е само част от проблема на фонда и още повече, че тази тема зависи от изясняването на други въпроси относно фонада.

Всъщност  в момента наименованието „фонд“ може да се разбере само от името му. Към момента това е просто част от фискалния резерв, нищо повече. За целите на този фонд също може да се добие някаква представа само от името му, а за начина на постигането им - от никъде.

На дискусия не бяха подложени целите на фонда. Никой не коментира какво място ще има той в системата на пенсионното осигуряване. Никой не попита в какви случаи ще се използват парите от фонда. А без този отговор не може да се определи в какво да се инвестира фонда и в какво не.

На дискусия не бе подложен и въпросът за управлението на фонда. Никой не дискутира кой трябва да бъде и кой не в управителния му орган. Никой не коментира въпроса с конфликт на интересите при управлението на фонда. В страни останаха и въпросът за отчетността на фонда и критериите за оптимално му управление.

Спорът се консолидира около инвестициите на фонда, а фактът, че големината на фонда е такава, че не му позволява да играе важна роля в пенсионната система, остана незабелязан. От тук следва също важен въпрос – ще има ли други източници на финансиране на фонда, различни от доходноста на инвестициите.

Изясняването  на размера, целите, управлението и инвестиционния хоризонт на фонда ще позволят решаването на въпроса дали да се инвестира в български ДЦК и ако се инвестира до каква степен и в какви ценни книжа.

Лично моето мнение е, че българските ДЦК са качествен инвестиционнен инструмент, но като всеки инструмент трябва адекватно да се използват, за да постигнат целите на инвеститора.