Краят на началото на ЕС?

Имаш нужда от пари, които нямаш, а ти трябват на всяка цена. От друга страна тези държави разчитат на по-богатите си съседи и партньори, които от своя страна се надяват да се борят с проблемите чрез реформи.

Това е и правилната стратегия, проблемът е че е дългосрочна, а ние имаме нужда от краткосрочни решения. Няма време за реформи, особено в близките 10 дни. Надеждата, че пазарът ще повярва на добри намерения е повече от илюзорна, особена когато се отнася за Южна Европа.

Липсата на желание, а и на парични средства да се плати „сметката“, изкарва на сцената централните банки като единствено възможно краткосрочно решение. Освен различни по структура мерки, имаме нужда от различни по своя времеви хоризонт такива.

Защото нека не забравяме, че Мохамед Али не стана три пъти световен шампион, благодарение на римите си преди срещите си, а благодарение на усилията които полага цял живот.

Ще завърша с един цитат на Уинстън Чърчил, един от големите европейски политици от близкото минало, който е показателен за разделното време, което настана на Стария континент:

„Това не е краят. Това дори не е началото на края. Но може би е краят на началото.“