Краят на началото на ЕС?

В началото на своята бляскава кариера на един от най-известните атлети на изминалото столетие - Мохамед Али, се налага да премине по пътя към върха през една от легендите в бокса, спечелил няколко колана в различни категории - Арчибалд Мур.

Той вече е изградил своя запазена марка в стил „тримата мускетари и Сирано дьо Бержерак“ на Дюма и подобно на тях пророкува изхода на двубоя в рими:

„Не идвайте късно и не шумете в залата. Ще нокаутирам Арчи Мур в четвъртия рунд, в началото.“

Вярвате или не, но шампионът почти винаги е прогнозирал до точност развитието на срещата в своите артистични изяви. Сигурно от него би излязъл страхотен портфолио мениджър и би ми било интересно да чуя няколко негови стихчета относно бъдещето на Европа.

Подобно на Али прозвуча и Оли Рен, когато тази седмица каза, че в рамките на следващите десет дни ще се реши съдбата на ЕС. Естествено, той вкара известен драматизъм, използвайки познатите прийоми на добрите актьори – леден глас, мрачно лице…

Другата асоциация, за която се сещам, рисува доста по-катастрофални дни от световната история. Книгата „10 дни, които разтърсиха света“ на американския комунист и журналист Джон Рид, който описва октомврийските събития през 1917 г. в Русия.

Дали ще видим турбуленция от подобен мащаб до, а и на самия девети декември, когато е поредната среща на върха? Дали ще бъдем свидетели на революция в поведението на политиците, които подценяваха досега ситуацията и отдавна изгубиха инициативата в борбата с дълговата криза?

Може би…Може би, защото в сряда за първи път наблюдавахме координирани действия на световно ниво от години – нещо, което пазарът отдавна желаеше да види.

Може би не, защото Пазарът не вярва вече на сълзи. Особено след като изгубихме бройката на срещите на върха, на Екофин, окончателните решения на проблема.

Но вече има и нови нюанси на ситуацията.