„W“ криза или „We want more…“

След толкова много очаквания за силен за индексите август очевидно е, че това няма да се случи, а месецът ще се превърне в олицетворение на нашите напразни надежди. Но май няма да се разминем само с това.

Периодът се оказва златен за световната журналистика и черен за инвестиционна общност.

Медиите увеличават тиражите благодарение на заглавията за нова катастрофа, черен петък или понеделник, а черните пророци излязоха от забвение и отново започват да предричат кризи, колапси, фалити, глад и дори войни.

Основният въпрос е какво се промени в инвеститорските нагласи и дали има опасение за повторение на сценария W.

Едно е сигурно – беше разклатено доверието в институциите, в кредитора от последна инстанция, и пазарите дават своята оценка. От тази гледна точка реакцията им не е лишена от логика. По-скоро трябва да се съсредоточим в това, дали силата на отговора на пазара на последните събития е оправдана.

Дали наистина нещата са толкова зле, че ще видим ново дъно на световните индекси?

По-скоро не. Ако направим съпоставка на събитията от 2008 година ще видим, че ситуацията днес и тогава е много различна. Тогава финансовата инфраструктура имаше проблеми, чиито мащаб бе неизвестен. Токсичните активи бяха навсякъде, под масата и над масата, кредитирането изчезна, като социалният удар при жилищния сектор надминаваше  финансовия.

Три години по-късно вирусът не е елиминиран, но е ясен мащабът му и са предприети мерки за лечение. Основният проблем е, че както във всяка фаза на една криза идва моментът, в който желанието ни за бързо възстановяване се сблъсква с товарният влак на реалността.

Всички очаквания за бърз растеж и печалби като в доброто старо време бяха пометени от страховете за натрупаните дългове на държавите и притеснението за техните размери и начин на връщане.

Малко позакъснял страх, който трябваше да покаже своето лице още при първите вливания на ликвидност в системата от страна на тези кредитори от последна инстанция, но тогава бяхме заети да се страхуваме за други неща. След като дефицитите бяха на мода като средство за спасяването на световната икономика, сега страховете за тях ще задвижат мерките за балансирането на бюджетите и ликвидирането на неефективните за правителствата разходи.

Това не се харесва на пазарите. Проблемът на пазара сега е, че точно вливането на тази ликвидност не е успяла да събуди икономиката достатъчно, за да има вяра в бъдещето и ръстът й е анемичен. Този летен борсов крах ще докара до нова програма за увеличение на ликвидността и очевидно инвестиционната общност иска това.

Според мен този борсов крах е породен от нереалните очаквания на инвеститорите и постигнатите резултати, които са реални и скъпи на фона на платената цена. Само забравяме, че плащането й беше жизнено необходимо за момента и че благодарение на тези капиталови инжекции световните индекси се търгуваха в близост до върховете си отпреди кризата.

Идва и логичният въпрос – дали и икономиката се бе възстановила до нивата отпреди кризата? Според експертите – не.

След като всички анализатори са единодушни, че борсовите индекси са надминали като цена реалното положение в световното стопанство и че се очаква корекция, защо някак си всички са изненадани?

Как това ще се отрази на БФБ?

В рамките на шегата – на самото дружество очевидно добре, имайки предвид оборотите от последните дни.. Прогнозата за нашия пазар е трудна, защото поради нарушената ликвидност той в момента не е измерител на инвестиционни настроения.

Освен това пазарът е свръхпродаден и търгуващите са или организации, които нямат избор, или са инвеститори, които са издържали на трусовете в последните години и определено са с дългосрочен хоризонт. Нека не забравяме, че ние се търгуваме по дъното и си пълзим по него.

Според някои експерти падането под 400 пункта ще отприщи вълна от продажби заради кръглото число, но пък от друга страна пробивът му не докара до цунами от покупки.

Очевидно е, че ще има период с висока волатилност и множество борсови крясъци. Така ще бъде докато пазарът не получи това, което иска, а именно – нова програма за вливане на ликвидност в системата.