Предизвестения край на манията по благородните метали

От рекорда си на 6 декември 2010 при 1426 долара за тройунция, златото вече спадна с 10%. Последните котировки са около 1312 долара за тройунция. Среброто направи своя връх на 3 януари 2011 при 31,22 долара за тройунция и от тогава също е спаднало с 15%.

Според мен това е началото на края на една мания, която продължи от 2001 година до сега - почти 10 години. Тази мания повиши цената на най-ценения благороден метал 5,6 пъти. От една непопулярна и смятана за силно консервативна инвестиция, притежавана основно от централни банки и суверенни държавни фондове, тя се превърна в мода, която е признак на дълновидност на всеки хедж фонд мениджър и уважаващ се спекулант.

За ценността на инвестициите в злато и сребро чуваме ежедневно от Робърт Кийосаки и други гурута на медийната "инвестиционна" пропаганда. Огромни авоари, инвестирани в борсово търгувани златни фондове като SPDR Gold Trust имат фондовете на Джордж Сорос и Джон Полсън.

Вторият се прочу със залозите си срещу застраховките срещу фалит на ипотечните кредитори и освен инвестициите си в борсово търгувания метал, управлява и голям фонд за инвестиране в минодобивни компании, разработващи златни находища по всички точки на света.

За разлика от лесно достъпния и на спот пазара метал, минодобивните компании печелят далеч по малко привърженици в изминалото десетилетие и техният среден ръст остава далеч под почти шесткратното поскъпване на златото.

Например голямата американска компания Barrick Gold Corporation с пазарна капитализация от 46 милиарда долара, нараства като пазарна оценка само 3,3 пъти за последното десетилетие, като преживява един голям срив през есента на 2008 който я връща почти до изходните и цени от 2001/02 година.

Според мен това са индикации, че много от големите инвеститори и фондове не оценяват потенциала пред златодобивната индустрия за толкова блестящ и стоят настрани от него, независимо че из интернет направо гъмжи от подмамващи оферти за никому неизвестни пени стокс, на прохождащи минни компании, с "невъобразим" потенциал.

За разлика от златото, което дължи много голяма част от стойността си на монетарната му функция, която не е изчезнала, независимо от многото атаки срещу нея, основно от страна на ФЕД и американските правителства през годините, но и не само. Едва около полвината от годишното търсене на злато е за бижутерийната индустрия, предимно в централна Азия и Индия. Другата полвина е с инвестиционна цел.

През годините централните банки постепенно се освобождават от голяма част от златните си резерви. Това правят дори и консервативни институции, като швейцарската централна банка. Този натиск върху цената постепенно е спрян през първото десетилетие на новия век, когато банките спират да изсипват на пазара десетки метрични тонове от благородния метал. За мен това е и една от причините манията по златото да процъфти толкова успешно.

Ако погледнем другия популярен благороден метал, среброто, то ще видим, че то поскъпва за последните 10 години със същия темп като златото - 6 пъти от 5 на 30 долара за тройунция, но ако се погледне исторически, това е далеч от 50-те долара, достигнати по време на манията в края на 70-те години и също под средната си стойност за последните столетия от съотношението в цената на златото и среброто от 1 към 20. Тази стойност би била достигната при цена в момента от 70 долара за тройунция злато.

Среброто на първо място не е инвестиционен метал, или по точно то е загубило през годините този си статут, докато златото не е. Това е основната причина за постепенното нарастване на отношението между двата метала в полза на златото.

Прокламаторите на инвестиции в сребро твърдят, че тепърва предстои да видим този ръст в среброто и то да стигне историческото съотношение 1/20. За мен това е илюзия и ако някога постигнем това отношение, то ще бъде само по две причини: или отхвърляне на златото като инвестиционна стока, което е малко вероятно, или поради рязко покачване на потреблението на сребро в индустрията, което е възможно.

Бумът на цените на благородните метали според мен е част от големия инвестиционен балон на последните две десетилетия и като такава част той ще последва участта която сполетя, технологичния сектор през дот.ком бума, ипотечния пазар през 2008, развиващите се пазари през 2008 и накрая петрола през 2009.

Причините за това мое виждане са много и сега няма да се задълбочавам в тях, но за мен корелация между всички тези пазари има и именно тя ще инициира срив в цената и на благородните метали, като последен елемент от наблюдавания бум.

Дали това ще бъде преходно явление с продължителност месеци, или по сериозен ефект с продължителност години, предстои да видим, но за мен няма потенциал в очакванията за космическо нарастване на цената на благородните метали. Най-вече защото международната валутна система, базирана на долара, може да се видоизмени драстично, но не и да колабира мигновено, което би било единствената причина за обръщане към златото като единствена световна валута.

За мен такъв сценарий граничи с фантастиката. Постепенно, след като светът се съвземе от тази огромна по размери криза, всички ние ще забравим за златото като инвестиционен продукт и ще се насочим към иновациите, технологиите и компаниите на бъдещето като място, където да инвестираме.

Това ще бъде и истинският край на златната треска от началото на 21 век.