БФБ не вярва на положителни новини

"България е сред най-застрашените държави от световната финансова криза", "кризата ще удари валутните бордове", "заплашваме стабилността на европейските банки".

Според управителят на БНБ Иван Искров „нито една от тези черни прогнози за банковата система и финансовата стабилност у нас не се сбъдна”. Въпреки че редица местни и чуждестранни анализатори и издания прогнозираха крах на българската финансова система и валута, много от написаното от 2008 г. насам беше чисто спекулативно и не се сбъдна, посочи управителят на БНБ.

"Именно защото тръгнахме от нулата по отношение на банковия надзор, не сме догонващи, а се опираме на най-добрите практики от развитите западни икономики в областта."

Общо 30 несбъднати негативни прогнози даде като пример Искров. "Най-много се засегнахме, когато през пролетта на 2009 г., в пика на кризата, някой реши, че напрежението трябва да се насочи към Централна и Източна Европа и да се внушава, че кризата се е зародила там." Тогава БНБ и други регулатори от региона изпратиха декларация към рейтинговите агенции с призив да внимават със спекулациите, че най-застрашени са банките в този регион, допълни Искров пред в-к Дневник.

Освен негативните очаквания за банковата система в България, Искров припомни и прогнози, че "нови членове в еврозоната скоро няма да има" и че "валутният борд е застрашен". "Нито правителството, нито централната банка са изоставили еврото – просто нещата в еврозоната си имат приоритет", заяви той.

"Това не е привилегия на България, а задължение и трябва да бъдем търпеливи – като му дойде времето, ще стане."

Данните на БНБ сочат още, че финансовите резерви на страната са изключително стабилни, въпреки че в кризата е имало и прогнози, че ще се стопят. Само с международните ни валутни резерви страната може да си осигури необходимия внос за безпроблемно функциониране на икономиката за осем месеца.

Седмица по-рано бях представени и прогнозите на „Муудис” и „Фич” относно Източна Европа, която ще расте по-бързо от Западна, ако глобалната макрообстановка се запази стабилна и големите икономики продължат да увеличават вноса си.

Това прогнозираха представители на рейтинговите агенции Moody's и Fitch - Петр Винс, директор на "Муудис" за Централна и Източна Европа (ЦИЕ), и Ричард Хънтър, управляващ директор на Fitch за Европа, Близкия Изток, Африка и Азия, по време на конференция за управление на кредитния риск, организирана от консултантската компания ICAP.

По думите им, тъй като ЦИЕ е пострадала значително повече от кризата, представянето й ще бъде значително по-добро от това на Западна Европа. Според Fitch ако Западна Европа се движи с около 2% икономически растеж догодина, ЦИЕ ще отбележи около 3% такъв. Същото обаче не важи за публичните финанси на региона с едно голямо изключение - България. Дефицитът на страната спрямо брутния й вътрешен продукт се очаква да остане по-нисък от средното за региона и развита Европа и през следващата година.

Ниската задлъжнялост на България е и един от основните фактори, заради които пък Moody's даде позитивна перспектива за страната в началото на тази година, посочи Винс. По този критерии държавата за момента е отличничка в ЦИЕ. Всички останали държави в региона са или със стабилна, или с негативна перспектива. България обаче изостава по отношение на промишленото производство въпреки ръста в експорта си. Най-силни в това отношение излизат малките балтийски страни, които бяха най-сериозно засегнати от кризата - Естония и Латвия.

Като цяло Moody's има позитивни очаквания за глобалната макрообстановка, но тъй като рецесията беше дълбока, възстановяването ще е дълго и бавно. Централна и Източна Европа обаче ще се представя по-добре от развита Европа, тъй като тя плати най-високата цена на кризата. Движеща сила за региона ще остане експортът, стига големите икономики да продължат да консумират. В това отношение България все още се оттласква от дъното и е сред най-слабите в региона, но пък е отличник в публичните си финанси и най-вече дълговата си тежест. Именно ниската задлъжнялост е сред факторите, който поддържат перспективата на Moody's за България позитивна. Всички останали държави в региона са или със стабилна, или с негативна перспектива.

За следващата година българската икономика ще има ръст до около 2.5%, а през 2012 г. той ще надмине 3%. Това сочат прогнозите на Fitch, ревизирани през септември тази година. Малко по-лоши са очакванията и за страните от Централна и Източна Европа – общата прогноза за тях е до 2% повишение на брутния вътрешен продукт следващата година и около 2.3% през 2012 г.

Има ли шанс тези прогнози да окажат някакво влияние на БФБ!? Колкото и да ни се иска, отговора е „по-скоро не”.

През последните години се начетохме на множество прогнози. Можем да ги разделим на два етапа:

1. Първият етап може да бъде наречен „Период на безоблачното щастие”. Характерно за него беше, че акциите на развитите пазари започнаха да падат, а с известно закъснение това се случи и у нас. Всички анализатори ни убеждаваха, че това е измамно движение и че нищо лошо не се задава, освен една здравословна корекция, която ще ни даде импулс за нови върхове.

Единственият портфолио мениджър, които изрази опасение тогава беше Красимир Атанасов в статията си „Балониада 2007” пред в-к Дневник от края на септември 2007г. Тогава това му спечели само подигравки и обвинения за „манипулация” във форума на Инвестор. Времето показа, че изводите и доводите които посочи, бяха правилни.

2. Вторият етап е „Животът е ужасно нещо...”. Многоточието е задължително, за да можем да прибавяме нови нещастия и катастрофи, в зависимост от случая. За този период е характерно да се говорят и развиват малко вероятни, но изключително страшни сценарии.

Един от издаваните технически анализатори говореше за Dow Jones на трицифрени нива, като единственото разрешение на кризата било трета световна война. Друг любител на техническите прийоми, искал да оставя поверените му пари на сейф, защото не вярвал на банковата система в България, а и по света.

Времето е златно за Малтус, Роберт Пректър... Нуриел Рубини се превърна в любимец на всяка домакиня в САЩ. Медийният шум те кара да се замислиш над любовта на човека към катастрофи. Това, което ни кара да се обединяваме при всяко нещастие или враг, ни кара да се чувстваме измамно сигурни и странно „щастливи”.

3. „ Дали наистина е толкова зле, или....” Това е етап, в който добрите новини се редуват с лоши. Възстановяването е крехко, но вече са покълнали листата на надеждата. Започват да се появяват гласове, които говорят за това, че кризата е отминала и че се наблюдава раздвижване. Анализаторите са разделени в мненията си. Вече има и оптимисти. Мисля че, този етап е започнал по света, като в България може би предстои.

Истината е, че БФБ е все още в детска, незряла възраст, и това е нормално, предвид крехката възраст на пазарната ни икономика, на институциите, на тепърва зараждащото се финансово грамотно население, а дори и на самия оператор.

Това не е нещо лошо или вредно. Нека приемем най-накрая, че сме в период на изграждането й. Преди си мислехме, че борсата изпреварва икономическия живот с 6-8 месеца. Тогава сгрешихме, пренасяйки автоматично това неписано правило за една развита държава. Само че ние сме развиваща се държава, така както и нашата борса. За съжаление, тя следва икономическите условия у нас. Подобрят ли се те, най-вероятно след 6-8 месеца ще реагира и БФБ.

Поради тази причина признанията на западните институции и анализаторите нямат тежест пред индекса.

Гражданите на една държава трябва да усетят икономическа активност, промяна на тона в медиите, ангажираща позиция от водещите финансови анализатори, която да не включва два сценария от типа „..ако мине над ... ще растем, ако падне под ... ще падаме...”. Тогава ще навлезем в етапа на „дали наистине е толкова зле, или..”

Финансовите консултанти често говорят за парализирания инвеститор – това е човек, който иска да инвестира своите пари, но е уплашен да не направи погрешното решение. Докато през периода 2004-2007 г. всички участници на родната борса бяха убедени, че няма да сгрешат, през последните 2-3 години това се промени и дребните, а и големите инвеститори станаха много по-предпазливи, дори и „парализирани”.

Не мога да се отърва от чувството, че проблемите ни са психически (не, психологически) повече, отколкото икономически.