Пенсионната реформа - светлина в тунела за БФБ?

Докато през изминалата седмица целият свят коментираше икономическото си положение, малка България отново се беше вторачила в пъпа си и напук на всякаква логика, бистреше странните предложения на синдикатите.

Казвам странни, защото единствената логика, която намирам в исканията им, е по-скоро политическа, а не социална. Като всяка друга хранилка в държавата, опитът им да увеличат ролята и тежестта си в изнемощялото ни общество среща странната симпатия на необразования ни финансово народ.

Не случайно 45 г. за национален герой ни беше вменяван крадецът Андрешко и желанието да консумираме сега и веднага, без капка мисъл за бъдещето се превърна в национална черта.

Сагата относно съдбата на ПФ показа ясно разделението ни като народ.

Как, в крайна сметка, приключи всичко това? Професионалните фондове ще продължат да съществуват, като към НОИ ще се прехвърлят само средствата на тези осигурени, на които им предстои да се пенсионират до 2014 година.

Това съобщи изпълнителният директор на ПОК Доверие Даниела Петкова на пресконференция в Министерския съвет след среща с премиера, на която са присъствали и синдикатите.

По думите й предложението е направено, защото фондовете признават, че пенсиониралите се до 2014 година няма да получат такава пенсия, каквато е от солидарното пенсиониране. “Очаквам сумата на пенсиониращите се до 2014 г. да е не повече от 100 млн. лв.”, каза за Investor.bg Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОК Доверие.

Вчера премиерът съобщи, че срокът за плащане на ранните пенсии от НОИ вместо от професионалните фондове ще бъде удължен с една година. В окончателния вариант на КСО срокът е станал 31 декември 2014 г., след като по-рано бе обявено, че това ще става от края на 2013 година.

Като причина Борисов посочи липсата на натрупани средства по личните партиди на тези хора в пенсионните фондове.

При равни други условия, изводите които можем да направи са следните:

1. Обвързаността на ПФ с българската икономика, чрез инвестициите им в акции и облигации на БФБ, ДЦК, взаимни фондове и депозити, беше силен коз в спора им с правителството и синдикатите.

Като главен довод в налагането на тезите беше падането на SOFIX след предложението на синдикатите, както и последващата реакция на индекса след нормализирането на диалога.

По време на дебата акцентът бе участието на ПФ в публичните ни компании, като очевидно това проработи. Колкото е по-голяма тази собственост, толкова повече тежест ще има мнението на фондовете пред правителството.

2. Очевидно доходността до 2014 трябва да е по-добра. Един от доводите на синдикатите беше липсата на такава.

В една държава, където очакванията и разочарованията са винаги големи и вървят ръка за ръка, резултатът, който ПФ трябва да демонстрират е зареден с много големи надежди. Най-малкото ще бъде зорко следен от синдикатите.

И всичко това в момент на излизане от световната криза, зареден с много несигурност, спадове и ръстове по пътя.

Тази доходност може да бъде постигната в България. Поговорката „по-добре цар на село, отколкото пъдар в града” важи с пълна сила. ПФ са фактор в България, и то не малък. Не само поради социалната роля, която те играят, а и заради финансовия им ресурс.

Ако те променят стратегията си и увеличат вложенията са на БФБ, мисля, че за всички ще е ясна посоката на индекса, а на този етап те могат да го закарат където си искат. ПФ могат да бъдат импулсът на борсовия ни оператор, който всички чакат.

При увеличение на индексите ще има и интерес към взаимните фондове, оттам и към индивидуалните схеми за инвестиране. Тогава чак ще се листнат и нови дружества, нещо от което БФБ има нужда.

Иначе сме като в затворен кръг, ще чакаме нови качествени компании, които пък няма защо да се появяват, поради липсата на свежи пари, оттам и на интерес. Ситуацията напомня стар уестърн, в който героите се гледат изпитателно, с ръце на кобурите, не предприемат нищо, а се дебнат.

Игра на нерви...игра, която продължава вече две години. Въпрос на време е кой ще произведе първия изстрел...