Наръчник за политици, или защо не трябва да се "клати" борсата

Фондовите борси са лицето на държавата пред света. На тях се търгуват най-големите, перспективни и с най-добър мениджмънт компании при максимална прозрачност.

Посещавайки България, даден западен политик или голям инвеститор, за първо впечатление дори не му е нужно да гледа цвета на правителството, личностите в Министерски съвет (МС), кредитния рейтинг на държавата, докладите на Международния валутен фонд (МВФ), на Световната банка, за него е достатъчно да погледне местната фондова борса.

А това е така, защото тя олицетворява поне два фундаментални фактора:

1. Дали е правилна икономическата политика на правителството и какво е състоянието на икономиката;

2. Дали правителството е стабилно и дали е създало предпоставки за последователна и предвидима политика.

За съжаление, моментното състояние на капиталовия пазар не създава позитивни впечатления.

Благодарение на двете вълни масова приватизация и приватизационните фондове /преобразувани в момента в холдингови структури и Инвестиционни дружества от отворен и затворен тип /ИД/, около 3,5 млн. българи имат акции.

Другите големи инвеститори на борсата са банките, колективните инвестиционни схеми /Договорни фондове и Инвестиционни дружества/, пенсионните фондове, здравноосигурителните, застрахователните компании, инвестиционните посредници и т.н.

Ако през 2008 година /преди глобалната финансова криза да ни се стовари като парен локомотив/ капитализацията на БФБ беше между 22 и 24 млрд. лева, а индексът СОФИКС да приближаваше 2000 базисни пункта, то в момента капитализацията на борсата е под 10 млрд. лева, а индексът около 350 пункта.

Не бива да се забравя, че това е втората криза на борсата в България. Първата бе в края на 90-те години, т.н. руска криза. След нея трябваха години за възстановяване на доверието.

На този фон само за няколко месеца се случиха, няколко много негативни неща, от които инвеститорите загубиха десетки милиони левове, а доверието в БФБ беше рязко подкопано. А именно:

1. Държавата, в лицето на министъра на финансите, си позволи да създаде прецедент, увеличавайки под условие капитала на борсата. По този начин държавата стана мажоритарен собственик;

2. Регулаторните органи проспаха фалита на “Мостстрой” АД, а ръководството на БФБ не намери за разумно да спре временно търговията. По този начин само за броени дни от двете компании свързвани с бизнесмена Васил Божков инвеститорите загубиха над 20 милиона лева;

3. Не на последно място, доверието беше окончателно загубено от афиширането на намерението на правителството да “национализира’’ частните професионални пенсионни фондове и да влее около 450 милиона от тях в НОИ. Само новината днес (б.р. в четвъртък, 21 октомври) доведе до моментален крах на борсата, индексите паднаха с 5%, а към края на деня възстановиха около половината.

Това не е никак случайно, защото по данни на КФН в тези фондове към 30 юни 2010 г. са натрупани активи в размер на 465,2 млн. лв. В тези активи е включена натрупана доходност от 27,2 млн. лв., получена от инвестиране на средствата на професионалните пенсионни фондове.

Осигурените лица в професионалните пенсионни фондове са 232 187 души. Годишно във фондовете се превеждат средства в размер на 76,3 млн. лв. Средно на месец по партидата на едно лице постъпват 68-70 лв. Средният размер на натрупаните средства по партидите е 2006 лв., като за жените е 1677 лв., а за мъжете - 2055 лв.

Тези пари са инвестирани по следния начин:

1. Дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от държави-членки на ЕС, други държави или техните централни банки – приблизително около 98 мил. лева.

2. Корпоративни облигации – близо 102 мил. лева;

3. Акции, права и дялове – приблизително 127 милиона лева. /според анализ на investor.bg/

На този фон и при среднодневни обороти на борсата между 500 хил. лева и 1 мил. лева, е ясно, че няма как да бъдат продадени.

Все пак ако почне тяхната разпродажба ще последват следните негативни последици за страната и икономиката:

1. Борсата и индексите и ще бъдат “смазани’’ и ще са необходими години за възстановяване, ако изобщо успеем.

Много от инвеститорите, както институционални така и от милионите физически лица няма да могат да понесат загубите.

Ще се засилят тенденциите, очертани от повече от година за връщане на лицензите и ликвидиране на ИП и УД, a физическите лица, претърпяли загуби от обезценката на акциите им, никога повече няма да погледнат към капиталовите пазари;

2. Работниците от 1 и 2 категория труд ще загубят 2 пъти – единияt път от прехвърлянето на парите им в НОИ и втори път от разпродаването на огромна загуба на активите, в които са инвестирани техните пари;

3. Ще бъдат ограничени възможностите на дружествата да се финансират чрез капиталовите пазари;

4. Негативния ефект на кризата ще се засили и мултиплицира вътре в България.

Всички гореописани негативи са изключително тревожни сигнали към всички инвеститори и се случва в момент, когато се говори за демонополизация на здравната каса, създаването на 2 и 3 стълб в здравното осигуряване и едновременно с това се унищожава 2 стълб на пенсионната реформа?!

Затова смятам за крайно наложително да се спрат експериментите и да се предприемат реални стъпки за стимулиране и балансиране на капиталовите пазари.

Защото доверието на инвеститорите се печели с години, а може да бъде загубено за броени часове!