Недвижими имоти vs. БФБ

В последните месеци сме свидетели на първите признаци на излизане от кризата по света. Повечето експерти и икономисти са обединени в тезата за бавно възстановяване на световната икономика, която постепенно, с различни темпове, в различните държави ще набира скорост.

В България всички сме единодушни, че кризата навлезе няколко месеца по-късно, като очакванията са първите положителни сигнали вече да започнат да се появяват - в туризма и износа ни те са налице.

Зависимостта ни от представянето на Стара Европа е факт, най-вече поради отвореността на родната икономика. Следователно, при равни други условия, перспективите и възможностите пред държавата ни са добри.

Както при всяка криза, недостатъците и пробойните в една система в тежки моменти, стават очебийни. Така нареченият „локомотив на растежа”, недвижимите имоти и строителство, не могат да играят тази роля. Липсата на качество, на надзор и регулации, се върнаха като бумеранг върху главите на родните предприемачи в сектора.

Кредитирани лесно и бързо от банките, препиращи пари от незаконни дейности, инвестиращи скрити средства държавни чиновници, престъпна законова рамка, погазваща екологични и културни ценности под зоркия поглед на тройната коалиция... всичко това се връща в сектора и на този етап той е оставен в безтегловност, предаден от най-верният си съюзник – банките, които доскоро кредитираха всичко що е имот.

Кризата показа че, един от стълбовете, върху които е стъпила държавата в икономическото си развитие, всъщност се оказа некачествена протеза, и „невидимата ръка” на пазара пренасочва средства към сектори с много по-голяма добавена стойност.

Разбира се, това са нормални неща, които са се случвали и ще се случват във всяка една икономика.

Има известна корелация между сектора на недвижимите имоти и капиталовия пазар в България. Тя е свързана с нивото на чуждите инвестиции, които дали реални или под формата на симпатични офшорки, изиграха основна роля за растежа в последните години. Поради тази причина началото на кризата по света започна заедно с тази в сектора на недвижимите имоти и БФБ.

В България битува убеждението, че освен корелация, съществува и конкуренция относно постигането на доходност. Доста от българите упражняваха като хоби „спекуланство” в едната или в другата област. При новите реалности като затегнато и скъпо кредитиране, липса на ликвидност в системата, те бяха най-ударени. Все пак между двете има и една основна разлика, която ще определи и тяхното бъдеще, като средство за постигане на доходност.

След като зависят от банковата система, какво ще се случи при евентуално бъдещо спадане лихвите по кредити и депозити? Къде ще инвестират средствата си домакинствата? Ако за основа на отговора се опрем на финансовото образование и народопсихологията на българина, отговорът е ясен. Недвижими имоти!

Но ако разсъждаваме на базата на аргументите, изложени по-горе, плюс портфейла от имоти на банковата система, към който никой към момента не проявява интерес, а тя чака своя момент, вероятността да се насочат тези средства към БФБ е много по-голяма.

Основната причина е секторното разнообразие на нашата борса. Все пак ако някой иска да инвестира в земеделска земя, ваканционни имоти, апартаментни комплекси и т.н., има достатъчно АДСИЦ-и, който предлагат подобна възможност. Напоследък е много модерно да се коментира доброто представяне на родният износ. Ако едно домакинство иска да инвестира в дружества от този сегмент, то това е възможно единствено на родният борсов оператор.

Публичността на една компания защитава инвестицията на фона на неясните плащания, ниско качество и липсата на обратна връзка и контрол при недвижимите имоти. Точно поради тези предимства на БФБ дупката в законодателството трябва да бъде запълнена за да няма друг случай като „Холдинг Пътища”.

Нямаше по-лош момент да се случи това - тъкмо когато страстите на БФБ се поуспокоиха. Възможността „Холдинг Пътища” да стане новото „Химко” не е за пренебрегване и е пример и за прехода в България, затова как случайни хора попадат на места, за които нито имат необходимият ценз, образование, да не говорим за морал.

Наличието на мажоритари, които считат своите съдружници за хора, които имат пари за губене, е показателно за бизнес отношението на същите тези случайни хора. Вината не е в тях, а в тези партийни централи, които ги създадоха.

Тези мениджъри (ако можем така да ги наречем), просто залепнаха във времето, което ги създаде 90-97г. и не осъзнават, че този период не беше реален, че беше за малко и че повече няма да се върне. Но вината е и в самите нас, акции явно още се купуват на базата на приказки, възхищение от финансовата сила и известност на собственика, а не на базата на резултати и отношението на същият към миноритарите.

Сигналната лампичка на инвестиралите трябваше да светне още при раздаването на милионния хонорар миналата година във време, когато свестните мениджъри съкращаваха, намаляваха задължения, опитваха се да работят в тежки времена с липса на ликвидност в системата.

Ролята на мажоритаря при вземане на едно инвестиционно решение не е за подценяване. Той е по-важен от финансовите резултати на дружеството, защото тези резултати в известна степен са постигнати заради него и неговите решения рефлектират върху тях.

Спестяванията на населението по света са концентрирани на капиталовите пазари, дали под формата на АДСИЦ-и, взаимни фондове, пенсионни и застрахователни фондове, или индивидуално управление. На този етап няма друга алтернатива.

Законовите рамки непрекъснато се подобряват, за да няма подобни случай като „Холдинг Пътища” на БФБ. Но не бива да се надценяваме като си мислим, че това се случва само тук. Пресен е примера и за „Енрон”, Мадоф, та дори и Жером Кервиел, макар че там чия е вината не е много ясно.

Идеята ми е, че никой никога и никъде не може да бъде застрахован от подобни инциденти. Единственото, което може да ни предпази, е нашият анализ, който ни диктува решенията за покупка или продажба, а това е нещо което никакъв закон не може да ни осигури.