В края на миналия век популярност придоби моделът на Фед за оценка на пазара на ценни книжа. Според моделa на Фед съотношението печалба/цена (Е/Р, обратното съотношение на известния коефициент Р/Е) на агрегирания пазар на ценни книжа (ще използваме S&P 500*) е равно на нормата на възвръщаемост по 10-годишните американски ДЦК (за краткост 10-год лихва), тогава, когато S&P 500 е честно оценен.
Ако Е/Р<10-год лихва, S&P500 е надценен;
Ако Е/Р>10-год лихва, S&P500 е подценен;
Съотношението Е/Р към 10-год лихва показва степента на под- или надцененост на пазара.
Емпиричните данни след 1960 година поддържат в голяма степен модела на Фед. Докато 10-год лихва има достатъчно точна оценка във всеки един момент, то Е/Р може да се изчисли по различни методи, използвайки прогнозната печалба (оригиналният и най-често използван метод), печалбата за последните 12 месеца (trailing 12 months) и други.
Проблемът с използването на печалбата за 12 месеца (прогнозни или вече изминали) е, че в рецесия едногодишната печалбата на компаниите е под средната за цял бизнес цикъл, докато при пик едногодишната печалбата на компаниите е над средната за цял бизнес цикъл.
Изводът е, че едногодишните печалби не дават точна картина за истинския потенциал на компаниите. Този проблем може да бъде решен, ако използваме средната печалба на компаниите за последните 5, 7 или 10 години, съответно коригирана с инфлацията за периода.
Подобен подход за оценката на отделна компания и нейните акции предлага още Бенджамин Грахам. Този подход е използван и от Робърт Шилер.
Изчислен Р/Е на база средната печалба за последните 10 години на компаниите от S&P 500, коригирана с инфлацията показва 20.27**, което е Е/Р от 4.93%. Лихвата по 10 годишните американски ДЦК е 3.24%. Съотношението на двете величини е 1.52, тоест S&P500 е 52% относително подценен.
Важно е да подчертаем относителния характер на под-/надценеността, за да избегнем лесният, но не винаги точен извод, че S&P 500 има потенциал за ръст от 52%. Подценеността на S&P 500 е относно нивото на средните инфлационно коригирани печалби на S&P 500 компаниите и 10-год лихва към момента. Средната на 10-годишните печалби на компаниите се изменя сравнително бавно (до 3% и много рядко с над 5%). Следователно силно влияние на под-/надценеността на пазара по този модел ще има лихвата по 10-годишните американски ДЦК.
Например при лихва от 4.93%, S&P500 би бил честно оценен, тоест възможно е достигането на равновесно положение и без покачване на пазара, ако лихвата нарасне много бързо.
Естествено при големи дисбаланси равновесно положение не е достигано единствено при промяна на 10-год лихва и S&P500 е имал големи корекции. Например съотношението Е/Р към 10-год лихва е било 0.34 (66% надцененост на пазара) през януари 2000, последва 41% корекция на S&P500. През март 2008 съотношението бе 2.66 (подцененост на пазара от около 166%), резултат от Е/Р от 7.51% (Р/Е 13.32) и най-ниското равнище от 1950 по 10-год лихва 2.82%, последващият ръст до момента е 67.5%.
Очакванията са, че Фед ще поддържа ниски лихви в следващите 12 месеца и едва ли ще увеличи с повече от 0.75 процентни пункта базовата лихва до края на първото тримесечие на 2011, така че може да очакваме 10-год лихва от 4.0% до 4.2%.
Печалбите на S&P500 компаниите се очаква да пораснат с 31% през 2010 ($75.48 през 2010, $57.50 през 2009)***. В такъв случай при непроменено ниво на S&P500 от 1117, Е/Р на база 10 годишните печалби ще е 5.0%-5.1% (Р/Е в интервала 20-19.6), тоест подцененост на пазара при сегашното ниво на S&P500 в интервала 19%-28% (минимум 5.0%/4.2% и максимум 5.1%/4.0%).
Постепенното достигане на равновесно състояние ще изисква ръст на пазара поне около минималния. Налага се изводът, че ръст от 20%-22% на S&P 500 до нива от 1340-1360 е напълно възможен в следващите 12 месеца.
*S&P 500 не е най-точният индекс за целия пазар на ценни книжа, защото покрива около 75%-80% от пазарната капитализация и има уклон към финансожите и големи/средни компании. Най-всеобхватен е индексът Wilshire5000, но за съжаление малко анализи се базират на него.
** източник www.multpl.com на 19 юни 2010
*** източник www.zacks.com
преди 14 години "Проблемът с използването на печалбата за 12 месеца (прогнозни или вече изминали) е, че в рецесия едногодишната печалбата на компаниите е под средната за цял бизнес цикъл, докато при пик едногодишната печалбата на компаниите е над средната за цял бизнес цикъл.Изводът е, че едногодишните печалби не дават точна картина за истинския потенциал на компаниите. Този проблем може да бъде решен, ако използваме средната печалба на компаниите за последните 5, 7 или 10 години, съответно коригирана с инфлацията за периода."Смятам, че анализирането само на данни за период от 5, 7 или 10 години не би могло да даде информация за прогноза в рамките на 12 месеца. Точно съобразно хоризонта на прогнозата, е по-добре да се ползват прогнозните данни за 12 месеца напред, претеглени с коефициент спрямо предните периоди. Иначе 5, 7 или 10 годишните данни са прекалено изчистени за да дадат информация за текущи движения, тъй като не ни интересува потенциала на компанията (индекса) по принцип, а към момента. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Както времето показва, всички анализи направени на база ала бала се оказват грешни. Октомври 2007 слушах същите глупости. Според ТА и вълновият принцип вероятността индекса да достигне върха от 26 април 2010 е минимална. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Инвестора, желателно е публикувайки "анализи" от "блогър" поне да покажете някаква доходност на въпросния "блогър". Щото има толкова анализатори, колкото гледат пазара и всеки със собствено мнение и аргументи! отговор Сигнализирай за неуместен коментар