Анализаторите очакват добри тримесечни отчети от износителите

Investor.bg се обърнa към различни представители на инвестиционната общност с три актуални според нас въпросa.

За коментар бяха потърсени: Цветослав Цачев - ръководител на отдел Анализи в ИП Елана Трейдинг, Петко Вълков - изпълнителен директор на УД БенчМарк Асет Мениджмънт, Гено Тонев - инвестиционен консултант в УД Юг Маркет Капитал Мениджмънт, Владислав Панев - председател на СД на УД Статус капитал, и Красимир Йорданов - портфолио мениджър в УД ДСК Асет Мениджмънт.

Ето и техните отговори на поставените въпроси:

- Какви са очакванията ви за отчетите на водещите компании за първото тримесечие на настоящата година, които трябва да излязат в края на месеца?

Очакваме индустриалните компании, които показват подобрение през втората половина на миналата година, да запазят темповете на растеж. Това са основно дружества, които изнасят голяма част от продукцията си и при които регресионният анализ показва значително подобрение на годишна база. За съжаление, става дума за по-малка част от водещите компании.

Неизвестната величина в това отношение е степента на съкращение на разходите. Не очакваме съществена подкрепа за финансовия резултат от намалението на разходите при дружествата в SOFIX, които имат много голямо намаление на приходите за година, но нормата на печалба би трябвало да се подобри или пазарът ще започне да отчита покачване на рисковете от фалит.

Петко Вълков:

Очакванията ми са свързани със силно забавяне на тенденциите на спад като цяло, а по отделни позиции очаквам ръст на приходите. Засега първи положителни сигнали се очакват от компании, осъществяващи активен износ. Данните на банките също ще бъдат следени под лупа, за да се видят и тенденциите при лошите кредити.

Гено Тонев:

Очаквам запазване темпа на растеж в приходите, който вече показаха през последното тримесечие на 2009-та. Това важи най-вече за експортно-ориентираните индустриални компании и в по-малка степен за продаващите главно на местния пазар дружества. Банките едва ли ще изненадат с нещо различно и очаквам да видя почти същите сравнително добри данни на фона на силната рецесия у нас. Не че това ще успокои някого, но явно повтарянето на една полуистина постепенно създава усещането, че всичко в крайна сметка е наред.

Владислав Панев:

Вероятно ще има подобрение основно при компаниите, които работят за износ или са свързани с външните пазари. Виждаме, че данните за износа на България се подобряват. В същото време в унисон със спада във вътрешното търсене очаквам по-слаби резултати за дружествата, чийто основен пазар е в страната.

Красимир Йорданов:

Докато съживяването на продажбите на публичните дружества през четвъртото тримесечие на миналата година бе основно при компаниите, чиято дейност е свързана с основните борсово търгуеми стоки и суровини, то през първото тримесечие на 2010 очаквам и част от останалите експортно-ориентирани дружества да покажат ръст на оборотите, съчетано с подобряване на маржовете на печалбите.

Причината, освен ниската база от началото на 2009 година, е в съживяването на икономиките от ЕС и подобряването на търсенето на продуктите и услугите на експортно-ориентираните европейски производители, което ще се отрази и на българските дружества.

Интересни ще са отчетите на компаниите с основен източник на приходи вътрешния пазар. Те ще загатнат за посоката и силата на изменение на вътрешното потребление, което заема около 2/3 от БВП на страната. Перспективите пред тяхната дейност за момента остават мрачни, поради лавинообразното нарастване на бюджетния дефицит, който подкопава макроикономическата и финансова стабилност на България.

През 2009 година, въпреки сериозния спад на продажбите, индустриалните компании на БФБ в по-голямата си част подобриха своите нетни оперативни парични потоци в резултат на намаляване на вземанията и ликвидиране на материалните запаси, съчетано с намаляване натовареността на производствените мощности.

През 2010 година очаквам постепенно този процес да се обърне – компаниите ще започнат да увеличават своите складови наличности, което ще намали нетните оперативни парични потоци. Казано с други думи – оборотното финансиране няма да е проблем.

Основният риск пред дейността на публичните дружества съществува по линия на финансирането на дългосрочните заеми, било то банкови или облигационни, които падежират през тази година.

- Как оценявате движенията в портфейлите на пенсионните фондове, които публикуваха отчетите си за миналата година?

Цветослав Цачев:

Инвестиционната политика на пенсионните фондове не може да се обобщи на база на сключените сделки през миналата година. Всеки фонд има различна политика при преструктурирането на големите позиции в портфейлите си. Наблюдава се известно намаление на рисковия профил към нециклични сектори или привилегировани акции за сметка на книжата на индустриални компании и като цяло интересът на фондовете към покупки на български акции е ограничен. Капиталите се насочват към чуждестранни финансови инструменти като ETF. В това има основания, като се сравни представянето на БФБ и други пазари.

Гено Тонев:

В общи линии изнесените данни потвърждават предположенията на мнозина, че пенсионните фондове все по-малко се интересуват от БФБ-София. Тяхното отношение към нашия пазар в известна степен е оправдано, имайки предвид постоянно растящия размер на техните активи и прогресивното свиване на ликвидността на местния пазар. Вероятно всеки голям инвеститор на тяхно място би направил същия избор - в крайна сметка търгуваните на БФБ финансови инструменти не са кой знае колко на брой, и в съчетание с ниския фрий флоут не правят пазара ни особено атрактивен за големи инвеститори.

Владислав Панев:

Съвсем логично е пенсионните фондове да увеличават експозициите си в чуждестранни активи, при положение, че са прекалено големи за българския пазар. Освен това у нас като че ли няма достатъчно интересни инструменти за инвестиране от страна на институционалните инвеститори. Смятам, че тенденцията ще продължи и през 2010 година. Мисля, че е логично държавните органи да се замислят дали не е добре пенсионните фондове да публикуват портфейлите си по-често, например на всеки 3 месеца. Все пак в тях задължително се осигуряват милиони българи и е добре тези, които се интересуват да знаят какво се случва с техните пари.

- Какво е мнението ви за корелацията между нашия и чуждите фондови пазари?

Цветослав Цачев:

Корелацията не е статична величина. През миналата година имаше връзка между рязкото намаление на корелацията между БФБ и регионални пазари или в сравнение с Германия от една страна, и с периодите на покачване у нас от друга. Такова намаление на корелацията се повтаря в момента, но все още няма признаци за значително нарастване на интереса към българските акции.

Петко Вълков:

През последните месеци, особено от началото на годината, корелацията на българския пазар с международните спадна значително. Това може да бъде обяснено най-лесно с това, че чуждестранните инвеститори не присъстват активно на нашия пазар. От друга страна, през периода силно въздействие оказаха и локални фактори, като развитието на кризата в Гърция и увеличаването на бюджетния дефицит у нас.

Гено Тонев:

Явно през последните месеци корелацията е доста ниска и това може да се дължи на редица специфични местни фактори. Не разполагам със средни статистически стойности на тази корелация за по-дълъг период от време, но чисто субективното ми усещане е, че в момента нивото й е под средното за последните десет години. От друга страна, инвеститорите винаги искат (и са недоволни, ако не я получат) силна корелация при движения нагоре и слаба корелация при спад. Е, пълно щастие няма.

Красимир Йорданов:

Определянето на корелацията между нашия и чуждите пазари е въпрос на емпиричен анализ. Отделно корелационната матрица между две и повече променливи не е постоянна във времето, а се променя според множество фактори. Ако в момента изглежда, че цените на акциите на българските компании се движат асинхронно (липса на корелация) с тези на световните пазари, то това не означава непременно липса на връзка между тях.

Върху търговията влияят както външни, така и вътрешни фактори, като вторите за момента тежат повече. Към тях следва да се причислят изключително слабата ликвидност, несигурността кои ще бъдат основните двигатели на растежа на българската икономика, проблемите на Гърция, относително малкият размер на българския пазар.

Има няколко изследвания за връзката между пазарите в ЦИЕ и западните пазари, които показват, че по време на пазарни шокове, корелацията между тях се засилва, като след отшумяване на кризата, тя пада, но не се връща на по-ниските нива, на които е била преди настъпването на самата криза.

Мненията са с аналитичен характер и не представляват препоръка за взимане на инвестиционно решение