Проф.Симеонов: Опциите са дериватът, който би оправдал инвестиционните очаквания

Същевременно не е изключен риск и от инфлационен натиск и прилив на нова кризисна вълна в резултат от прекалените монетарни стимули в САЩ както за предлагането, така и за потреблението.

Втората, при това основна, причина за слабата пазарна ликвидност е ниската инвестиционна активност и тя е централният проблем. Тази двустранна зависимост вторично се възпроизвежда с негативен резултат. Може да разглеждаме инвестиционната активност като интензивният фактор за развитие на фондовия пазар. Виждаме, че по този въпрос БФБ перманентно реализира различни инициативи - рекламни, обучителни, денят за акции без комисиони и др.

Голямата цел според мен е изграждането на по-широка инвестиционна общност с информирано и трезво – не ограничено до интуитивно ниво, отношение към процесите на финансовите пазари и в частност на фондовия пазар.
Ясно е, че всички тези процеси са много обширни и имат комплексно въздействие за борсовата активност. Така че, по въпроса какви мерки могат да се предприемат - на първо място бих отбелязал това, че е необходим ясен показател за фактическото състоянието на инвестиционната активност и пазарната ликвидност - така, че да се изключат мнения „по принцип“ от рода, че „борсата работи слабо“ и др. подобни.

Съществуват различни измерители – не само ценови, но и множество натурални индикатори, както и относителни и комплексни показатели за пазарна ликвидност и борсова активност, които са популярни в сравнително ограничен кръг предимно в научните среди. Практиците като цяло се задоволяват с информацията от два, три отделни индикатора (най-често борсовият оборот), а всички първични индикатори имат едностранна и от там ограничена, значимост.

Необходим е подбран или специално изграден комплексен измерител, който да се издава редовно. Публикуването на такъв индекс би повишило значително информираността за конкретното състояние на борсовата активност и пазарната ликвидност и тяхната динамика. Ако същият индекс се изчислява и издава за повече борси, то това ще позволи коректна съпоставимост с борсите, с които бихме искали да се сравняваме. Официалното разпространяване на такъв комплексен индекс, както познатите на всички ценови борсови индекси, ще подпомага решенията на професионалната инвестиционна общност и широката заинтересована аудитория.

Това на първо време ще повиши значително ориентацията за действителното състояние на тази същностна страна на фондовите борси и би следвало да разсее несигурността, произтичаща от нейната приблизителна и често неточна преценка. Това е важна основа за привличане на по-сериозен интерес както от български, така и от чужди инвеститори.

Следва да отбележим, че пазарната ликвидност на развитите световни борси също има нужда от точен измерител, макар и за тях този въпрос да не стои постоянно с такъв проблемен характер, както за развиващите се пазари. Промените в инвестиционната активност и пазарната ликвидност на фондовите борси предполагат по-сериозна, точна и съпоставима оценка, тъй като това може да бъде инструмент за коректен анализ и прогнозиране на пазарните процеси.

- България към момента все още няма създаден деривативен пазар, но БФБ започна годината със заявка за създаването му през 2021 г.  Кои финансови инструменти липсват на инвеститорите на БФБ? Имаме ли ресурс да направим такава промяна и какъв ефект очаквате от подобна стъпка?

- Това, което е сигурно и следва да е ясно на всички заинтересовани за капиталовия пазар, е, че финансовите деривати представляват инструменти за управление на пазарния риск, а не просто „спекулативни инструменти“, както често биват определяни.

Високият спекулативен потенциал, на който те са носители е предпоставка за висока активност, а тя генерира така необходимата пазарна ликвидност. Това на свой ред се възпроизвежда в благоприятна възможност за по-успешно управление на риска чрез различните техники за хеджиране. И всичко това би следвало да повиши атрактивността на базовия инструмент.

Липсата на реално функциониращ дериватен пазар у нас представлява сериозен недостатък. Трябва да отбележим, че търсенията на възможности за изграждане на пазар за дериватен инструмент съпътстват създаването на БФБ и датират от преди близо четвърт век. Предходният въпрос – за пазарната ликвидност, е в пряка зависимост с този за финансовите деривати и това, че той не придоби необходимия практически интерес досега има своята обективна обусловеност.

Трябва да признаем, че през тези години и Комисията (КФН) бе прекалено консервативна и предпазлива по въпросите за стартиране на дериватен пазар. Наличието на срочни сделки е логичния преход към пълноценен пазар на опции и/или фючърси, но срочен сегмент у нас така и не е имало. „Наредбата за Маржин покупките, Късите продажби и сделките за заем на ценни книжа“ е съвременник на тази история и тя буксува през цялото това време. Не липсва интерес и от чуждестранни институции към развитието на дериватен пазар у нас, които наблюдават с очакване запълването на тази празнина в нашия пазар.

Въвеждането на късия ETF върху SOFIX от Expat бе сериозна придобивка за нашия капиталов пазар. Този инструмент би следвало да позволи спекулиране и защита от пониженията за портфейли, дублиращи тесния ни индекс. Инструмент, от който фондовият ни пазар имаше остра потребност и макар и отчасти подпомага управлението на системния риск. Предвид неговата портфейлна основа обаче, пазарният риск по отделните акции остава без възможност за подобно спекулативно и хеджингово управление.

Ако не се лъжа,още в края на 2020 г. бе обявено намерението на БФБ, че развиването на пазар на финансови деривати ще бъде сред нейните приоритети през тази година. Аз приех тази новина с огромен интерес и очакване, но сериозността на този въпрос не е за подценяване по ред причини. Когато се поставя въпросът за фактическо стартиране на търговия с финансови деривати, а не просто принципна възможност – каквато съществува още с приемането на Закона за пазарите на финансови инструменти и с правилника на БФБ, изпъква необходимостта от решаване на немалко сериозни въпроси. Без да ги степенувам по значимост, тъй като никой от тях не може да бъде пропуснат:

Първо, какви деривати – опции, фючърси, да не изброяваме други принципни възможности. Инвестиционните възможности на опциите са безспорни и предвид предполагаемите базови активи – акции, това е дериватът, който би оправдал усилията и инвестиционните очаквания.

Второ, каква категория инструменти ще бъдат приети за базов актив – изключително важен въпрос. Тук следва да се отчитат някои много съществени съображения следствие от обстоятелството, че потребността от  финансови деривати произтича при наличието на риск и точно в такива периоди търговията с деривати се активизира. Ако базовият инструмент е индекс, независимо кой, то отделните акции отново остават без възможност за управление на риска.

Портфейлът, в който и да било индекс е диверсифициран и по този начин бизнес рискът е ограничен и същевременно спекулативният потенциал също. Т.е. ползите и атрактивността от индексни опции са много по-малки от опции, базирани върху отделни акции. За облигации - като базов актив, намирам за излишно да се говори, особено при ниските лихвени нива и липсата на пряка инфлационна заплаха. Логично е акциите от тесния индекс, или поне част от тях, да бъдат възможни като базов актив.

Акциите са базовите инструменти, които имат най-голяма потребност и потенциал за търгуване на опции. Опциите върху акции са инструментът, който има значение за фондовия пазар, и всичко друго би имало ограничен ефект за инвестиционния мениджмънт и съответно търсената активност.

Трето, необходимост от изграждане на специална пазарна инфраструктура, клирингова система преди всичко. чието изграждане е различно както за опции, фючърси, така и за кредитни, застрахователни и други извънборсови деривати, които все още липсват на нашия пазар.

Четвърто, развитие на правилата за търговия с конкретен дериват. Трябва да отбележа обстоятелството, че директният превод на регулации от ESMA нерядко въвежда неточни понятия и спорни дефиниции, които внасят допълнителен „шум“ в системата, вместо да водят до установяване на ясни търговски принципи.

Пето, пазарите не функционират сами за себе си, т.е. без достатъчен брой подготвени институционални и индивидуални участници е налице риск от фал-старт, който би отсрочил още повече успешното начало на търговия с деривати. В средата на 90-те години у нас имаше кратък опит с извънборсова търговия на валутни опции, но огромната инфлация на лева тогава донесе значителни едностранни загуби главно за банките инициирали тази търговия и тя бе преустановена.

Със сигурност при борсова организация на търговията ще бъдат избегнати пропуските на тези ранни опити. Опциите безспорно са най-вариативният дериватен инструмент, позволяващ най-богат спектър от стратегии, с които за всяка пазарна ситуация има успешна инвестиционна позиция. Всичко това потвърждава сериозността на въпросите, на които трябва да бъде намерено решение.

- Кои сектори може да привлече SOFIX, за да се постигне желаната от БФБ диверсификация?

- С изключение на BGREIT другите три индекса не са секторни. Правилата за конструиране и включване на дружества в извадката на тесния индекс са свързани с пазарната ликвидност на съответните акции. По-горе коментирахме ефектите от разширяването на обхвата на SOFIX.

Погледнато в краткосрочен план – т.е. работещите дружества, които още не са листвани, то необходимостта е от дружества с устойчива печалба. А не такива с кратък бум, подлагащ на съмнения обективността на капиталовия ни пазар. Интерес биха представлявали дружества от енергийния сектор. При нас обаче, такива дружества или са държавни, или странят от борсата.

Ако поставим въпроса в по-дългосрочен план - дали можем да очакваме дружества от нови сектори да бъдат листвани на фондовата борса, то следва да се отчита обстоятелството, че икономиките се трансформират. Световните тенденции са към повишаване значимостта на технологичните компании и това не означава само IT, а например нанотехнологии, експортно ориентирани дружества и дружества с по-голяма добавена стойност. Енергийно по-ефективни технологии в бита и индустрията, възобновяеми източници и такива, насочени към оползотворяване на битови и индустриални отпадъци - това не са новости, но те тепърва ще заемат по-сериозно място в световните икономики и у нас.

- Ако изобщо можем да говорим за край на пандемията, в какво състояние българският капиталов пазар излиза от тази криза?

- Данни за овладяване на пандемията вече са налице с малки изключения в световен план. Оптимистичните очаквания се виждат както в индексите на американския фондов пазар, така и в ръста на цените на петрола.

За БФБ индексите не претърпяха драстична загуба през 2020, а бих казал, че отразиха една умерена предпазливост. Още в началото на декември започна обрат, който през 2020 г. бележи категоричен и устойчив позитивен тренд. По-важното обаче е борсовата активност – това което коментирах тук и на което все още не се обръща достатъчно внимание.

По този въпрос също виждаме позитивни данни, които се изразяват в по-чести ръстове на реализирания дневен оборот на БФБ. Може да се направи и по-задълбочен анализ, което изисква изчисляването на комплексни показатели, от каквито считам, че инвестиционната общност има нужда.

- Оптимист ли сте за бъдещото развитие на българския капиталов пазар?

- Да, мога да кажа, че съм умерен оптимист за развитието на българския капиталов пазар. Това, което се очаква от борсовата организация и управление, е налице, и няма притеснения за посоката, в която БФБ води развитието на капиталовия пазар.

За пазара в неговия функционален смисъл – където посочихме някои проблеми, то очакваната активност е от страна на инвеститорите и емитентите. А за да стане това, са необходими позитивна и устойчива бизнес среда и повишаване на реалните доходи на населението.